“Няма такава държава” става “Има такъв народ”

Добре дошли в безвремието! Добре дошли в безвремието!

Има такъв народ“: новият план на Слави Трифонов

Няма такава държава” става “Има такъв народ“. Дали сблъсъкът със съда е бил съзнателно търсен от Слави Трифонов? И дали шоуменът ще се спогоди с премиера Борисов? Ефектът би бил зашеметяващ.

Отказът на ВКС да регистрира партия “Няма такава държава” не слага точка на политическия проект на Слави Трифонов. С него пътищата на “Ку-ку“-похода към политическата арена не свършват. Шоумените веднага намериха решение на проблема: те сменят фирменото название и “боичките” (по Слави Трифонов). Проектът ще ходи на поправителен пред Темида с ново име – “Има такъв народ“. И, разбира се, вече без националния трибагреник в емблемата си.

Партии, знамена и закони

Издържани ли бяха мотивите на съда? Краткият отговор е: “да“. Ето какво се казва в чл. 5(1) от Закона за политическите партии (2015 г.), който препъна шоумените: “Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения”. 

Аргументът на г-н Трифонов гласеше, че вече имало партии, които са били регистрирани, макар да се заигравали с националното знаме. Този довод не издържа на формалната, правна логика. В България, за разлика от други правни системи като англосаксонската, “прецедентът” не е източник на правото (макар сред юристите да има известен дебат по въпроса – като пример за противното се цитира задължителния характер именно на решенията на ВКС).

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2386315368140881&set=a.146930442079396&type=3&theater

Освен това една “незаконосъобразна регистрация“, за да използваме термина от решението на ВКС, не би трябвало да служи за пример или да става прецедент, нали така?

А “корпорацията ДПС”?

Не съвсем. Ако отидем отвъд формализма и хвърлим едно око на политическата “целесъобразност“, нещата около злощастния проект на г-н Трифонов започват да изглеждат съвсем различно. Всеизвестен факт е, например, че в България има етнически партии, които не само са регистрирани в противоречие с Конституцията от 1991 година, но и се радват на дълъг и щастлив живот. Най-видната от тях – “корпорацията ДПС” (по израза на Корман Исмаилов), която “повлече крак” и даде “пример” за останалите, през януари отпразнува 30-годишен юбилей. Споменавам движението, защото проектът-мъченик на Слави Трифонов е сочен като претендент, който би могъл да “измести” ДПС от третото място в политическата система.

 “Има такъв народ” обаче не може да се сравнява с мобилизирания на етническа основа електорат на ДПС. Става дума за твърде различни избиратели. Агрегатното състояние на един “шоу“-формат е по-скоро газообразно за разлика от твърдите ресурси, с които разполага “корпорацията“, експлоатираща етническата карта. Силната инерция, приливът на енергия и ентусиазъм са особено характерни за еуфорията, която генерират политическите “комици“. Въпросът е колко дълго харизматиците могат да се задържат на гребена на вълната или да “ходят по облаците” преди те да се изпарят. А зенитът на г-н Трифонов като че ли отдавна мина.

Ще се побратимят ли Банкя и Учиндол?

Често Слави е сравняван с Грило, Зеленски и други екзотични “чуждестранни” феномени. Забравя се обаче, че в България има истински виртуоз, който е направил завидна кариера от “симбиозата” между политическа и развлекателна програма. Става дума за министър-председателя Бойко Борисов. Този ненадминат комуникатор, който със спонтанните си скечове може да развесели дори най-сериозните си противници, стои обаче начело на една – грубо казано – дисциплинирана милиционерска партия.

Заслужава си да попитаме и това: дали двамата “шоумени” – този от Министерски съвет и този от “Шоуто” – няма все пак да се спогодят? Ще се побратимят ли Банкя и Учиндол? Ефектът от един такъв “династичен” брак би бил зашеметяващ. Поглеждаме в далечината… и съзираме как “Ку-ку бендът на народната милиция” обиграва територията в неравноделен такт.

И още един сценарий

Възможно е провалената регистрация да е планирана като аргумент за революционния дух на “Шоуто” от самите сценаристи. Не е изключено проектът да се е самоспънал, съзнателно нарушавайки буквата на закона. Неговите инициатори знаят добре, че могат да калкулират дивиденти от всеки челен удар със “системата“. Така, както го правят и досега. Не става дума само за припева “как корумпираният елит не се съобрази с резултатите от референдума” и т.н.. Става дума за медиен продукт, който изначално се гради върху образа на “хъшовете” – поборници за свобода и правдини (както и за някое и друго “Ферари“).

Възможно е проектът на Слави Трифонов да спечели от сблъсъка със съда. Но, в крайна сметка, всичко пак опира до… “боичките“. Защото, както винаги в такива случаи, Негово Величество Избирателят ще узнае какви са истинските цветове на “Шоуто” едва “в понеделника след изборите“.

Дали и този път електоратът няма да спре разстроено чалгата, за да се отдаде на меланхоличен блус?

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.