Несигурност и дезинформация

Несигурност и дезинформация

Несигурност и дезинформация Несигурност и дезинформация

Несигурност и дезинформация. Как освободителите ни освобождават от… себе си.

Щом Русия започне да се държи агресивно, одобрението за нея спада – даже и сред приятелски настроените българи. Така освободителите сами правят всичко, за да ни освободят от самите себе си.

Българите одобряват все по-малко Русия и все повече Европейския съюз (ЕС) и НАТО – това е изречението, което описва най-кратко публикуваното изследване на обществените нагласи от “Алфа рисърч”. Това се случва няколко седмици след като руският патриарх Кирил остро нападна президента Румен Радев, а и всички българи, че не отдавали достатъчно почит на Русия за освобождението от 1878 година. Малко след това телевизионните кадри от преизбирането на Владимир Путин за президент върнаха българите години назад, когато се гласуваше масово, под строй и безалтернативно.

Изследването е приключило на 24 март, т.е. след отравянето на двойния агент Сергей Скрипал, и след като Великобритания обвини Русия и изгони 23 нейни дипломати.

Ако погледнем данните от подобни социологически изследвания за няколко години назад, забелязваме и други съвпадения със значими политически събития. Така ни просветва: българите започват да харесват по-малко Русия, когато усетят неуважение, когато ситуацията там започне да ги плаши и когато Москва е силно конфронтирана със Запада, т.е. ЕС и НАТО, към които принадлежи България.

От Крим насам

Традиционно българите са най-приятелски настроени към Русия, и в това отношение нито една от страните от ЕС не може да и прави конкуренция. Историческите наслоения са факт, езиковата и религиозна близост също помагат за това. Данните обаче показват, че тази величина не е непроменлива. Преди 10 години, когато страната тъкмо се бе присъединила към ЕС, одобрението за съюза бе само 38% (цитираните данни тук и по-надолу са на “Алфа рисърч”). Макар и с временни спадове, след това то неизменно се покачи. Преди пет години подкрепата за НАТО също бе 38%. Но веднага, след като Русия незаконно анексира Крим през март 2014 г., българите рязко повишиха доверието си в ЕС и НАТО.

Какво се случи ли? Видяха неуважение към международно признатите граници, уплашиха се от агресивното поведение на Русия и усетиха засилената конфронтация между Москва и Запада. Тогава се обърнаха по-силно към своето семейство – ЕС и НАТО. Година по-късно на директен въпрос дали България да бъде част от Европейския съюз и НАТО, или да е част от блок около Русия, резултатът бе две към едно в полза на западната ориентация.

Несигурност и дезинформация

След 2015 г. одобрението към Русия започна да се покачва, достигайки 66%, а това към ЕС и НАТО беше съответно 50% и 38%. Какво се случи тогава ли? Европа бе изправена пред мигрантска криза, която разделението в Съюза изостри още повече. Европа обаче бе залята от вълна на дезинформация, произвеждана и режисирана от Кремъл – забрана на кръщенета, задължителни гей бракове, еврейски заговори и цялата палитра от лъжи. Европа дълго време неглижираше тази дезинформационна атака – чак до последната година, когато вече проблемът бе признат на най-високо равнище, а отделни държави дори започнаха разследвания за конкретни случаи на намеса в изборния си процес. На този фон ерозията в одобрението към западните институции и напомпването на имиджа на Русия изглеждат закономерен резултат.

И след това изведнъж, само в рамките на една година, картината рязко се промени: подкрепата за Русия спада с цели 10 пункта – от 66 на 56 процента, а тази за ЕС скочи от 50 на 58%. Одобрението за НАТО също върви нагоре – от 38 на 44%. Какво се случва сега ли? Отново тези три неща, които излъчва Русия: неуважение, заплаха и конфронтация. В продължение на една година Путин обяви българската азбука за македонска, Захарова приписа спасяването на българските евреи на Съветската армия, а патриарх Кирил обиди българите, че не почитали достатъчно Русия. В последните седмици българите видяха кадри от изборите в Русия, които им напомнят едни отминали и нежелани от мнозинството времена. А отравянето на Скрипал и демонстративния отказ на Москва да съдейства на разследването доведоха до конфронтация тип “Студена война”. Разделението е видимо – от едната страна е почти целият демократичен свят, от другата Русия е сама. А българите нямат съмнение към кой свят принадлежат.

Общото между всички тези събития е, че те са предизвикани от Москва. Така стигаме до парадокса, че освободителите, каквито са руснаците в народната памет, сами правят всичко възможно да освободят българите… от себе си.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!