You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Нидерландия и Холандия

Нидерландия и Холандия Нидерландия и Холандия

Нидерландия

Тази статия се отнася за държавата в Северозападна Европа. За други значения на Нидерландия и Холандия вижте пояснителните страници – Нидерландия и Холандия.

Кралство Нидерландия (на нидерландски: Koninkrijk der Nederlanden или просто Nederland, Нидерландия), наричано често и Холандия, е държава в Северозападна Европа, която включва още Нидерландските Антили и Аруба. В България под името Холандия обикновено се разбира европейската част на страната, която граничи на север и запад със Северно море, с Белгия на юг и с Германия на изток. Тя е конституционна монархия.

Нидерландия е една от най-гъсто населените и с най-ниска надморска височина страни в света и е известна с дигите си, вятърните мелници, дървените обувки, лалетата и осезаемата толерантност в обществото. Либералната и? политика често се споменава зад граница. Страната е домакин на Международния съд.

Амстердам е официална столица (така, както е записано в конституцията). Хага е административна столица (седалище на правителството), дом на кралицата и местонахождение на повечето посолства.

Название

В много езици по целия свят (вкл. български) наименованието Холандия се използва за цялата страна. В България в официални документи се използват Кралство Нидерландия, Кралство Холандия и Холандия. Използването на наименованието Холандия може да се смята за неточно, понеже исторически и географски то се отнася само до региона, състоящ се в наши дни от двете провинции Северна и Южна Холандия, но често на практика означава цялата страна.

Името Холандия се използва в много езици, като например в Германия, тъй като регионът Холандия е бил център с голямо политическо и икономическо влияние по времето на Република Съединени провинции — 1581-1795 г. След наполеоновата епоха Холандия става просто провинция на кралството и е разделена на две провинции — Северна и Южна Холандия. Някои хора, особено от южните провинции Лимбург и Северен Брабант, са против използването на названието Холандия за цялата страна, но и самите нидерландци често използват това име.

Столица

Основна статия: Столица на Нидерландия

Столица (hoofdstad) на Нидерландия е Амстердам, но Хага (Den Haag или ‘s-Gravenhage) е седалище на правителството (regeringszetel), дом на монарха (residentie) и местоположение на повечето чужди посолства.

История

Основна статия: История на Нидерландия

При управлението на Карл V, император на Свещената римска империя и крал на Испания, районът е част от Седемнадесетте провинции на Нидерландия, които включват и по-голямата част от съвременна Белгия, съвременен Люксембург и малки части от съвременните Франция и Германия. През 1568 г. започва 80-годишната война за независимост срещу испанския крал Филип II, син на император Карл V. През 1579 г. северната част от Седемнадесетте провинции се обявяват за независими и се обединяват в Утрехтската уния, което се смята за начало на днешната държава Нидерландия. Но едва с края на 80-годишната война през 1648 г. тя получава формална независимост от крал Филип IV и под името Република Съединени провинции постепенно става една от главните морски и икономически сили на XVII век. През тази епоха, наричана Златен век на Нидерландия, нидерландците образуват колонии и търговски станции по целия свят. Бившите колонии Нидерландски Антили и Аруба понастоящем имат статут на автономни области. Индонезия обявява своята независимост през 1945 г. Независимостта е призната през 1949 г. след няколкогодишна война за независимост и вследствие на силен международен натиск. Едва на 16 август 2005 г. нидерландското правителство признава 1945 г. като година на получаване на независимост на Индонезия и изразява разкаяние за жервите на Индонезия от войната за независимост. Суринам получава независимост през 1975 г.

След присъеднияването и? към Френската империя при Наполеон през 1815 г. е образувано Кралство Нидерландия, включващо и днешните Белгия и Люксембург. Белгийците скоро получават независимост (1830 г.). Люксембург е под нидерландско господство, но се отделя след смъртта на крал Вилхелм III. През XIX век Нидерландия се индустриализира по-бавно в сравнение със съседите си.

Останала неутрална през Първата световна война, Нидерландия е окупирана от Нацистка Германия през май 1940 г. за да бъде напълно освободена едва през 1945 г.

След войната нидерландската икономика отново просперира като член на икономическия съюз Бенелюкс. През 1951 г. страната става съоснователка на Европейската общност за въглища и стомана (заедно с Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург и Франция), през 1957 г. е съоснователка на Европейската икономическа общност и Евратом, които впоследствие стават съставни части на Европейския съюз в настоящия му вид при подписването на Договора за Европейски съюз в Маастрихт през 1992 г.

Нидерландия е член-основател на НАТО през 1949 г.

География

Основна статия: География на Нидерландия

Забележителна черта на Нидерландия е нейната равнинност. Около половината от територията е на по-малко от 1 метър над морското равнище, а големи части са всъщност под морското равнище (виж карта, показваща тези области). Най-високата част, Валсерберг (Vaalserberg), намираща се в най-южната точка на страната, е висока 321 метра. Много ниски области са предпазени от диги и морски стени. Части от Нидерландия, например почти цялата провинция Флеволанд, са пресушени от морето — тези области се наричат полдери.

Страната е разделена на две основни части от три реки — Рейн, Ваал и Маас. Съществуват известни различия в нидерландския език, който се говори на север и на юг от тези големи реки.

Преобладаващата посока на вятъра в Нидерландия е югозападна, което води до умерено-морски климат с хладни лета и меки зими.

Политика

Основна статия: Държавно устройство на Нидерландия

Нидерландия е парламентарна демокрация от 1848 г. и конституционна монархия от 1815 г., след като преди това е била република от 1581 до 1806 г. и кралство от 1806 до 1810 г.(от 1810 до 1813 г. тя е част от Франция). Държавен глава е монархът (от 1980 г. е кралица Беатрикс). Монархът днес на практика има само церемониална функция, но конституцията му позволява упражняването на реална власт, ако отговорните министри се подчинят. Формален конфликт между тях и монарха, чийто подпис е необходим под всеки закон или указ, който трябва да влезе в действие, би довел до конституционна криза.

От 19 век нидерландските правителста винаги са коалиционни, тъй като не е имало една политическа партия, достатъчно голяма, за да получи необходимото мнозинство. Формално монархът назначава членовете на правителството. На практика, след като излязат резултатите от изборите за парламент, се формира коалиционно правителство (в процес на преговори, който е продължавал до 7 месеца), след което правителството, сформирано по този начин, се назначава официално от кралицата. Глава на правителството е министър-председателят, на нидерландски език министър-президент или премиер, “primus inter pares” (пръв сред равни), който обикновено също е водач на най-добре представилата се на изборите партия от коалицията. Степента на влияние, което може да окаже монархът на формирането на правителство е тема на продължаващи спекулации.

Парламентът се състои от две камари. 150-те членове на долната камара (Втора камара) се избират на всеки четири години или по-рано, ако Втората камара гласува недоверие на правителството, в преки избори. Членовете на провинциалните парламенти избират на всеки две години една трета от членовете на не толкова важния Сенат (Първа камара), който по този начин изцяло се сменя чрез косвени избори на всеки шест години, и може само да отхвърля закони, без да може да ги предлага или да внася поправки в тях. Първата и Втората камари заедно се наричат Генерални щати.

На 7 февруари Втората камара въведе правото на гражданска инициатива на национално равнище.

Политолозите смятат Нидерландия за класически пример за съобщностна (консоциационна) държава, което традиционно се обяснява с необходимостта от ранното Средновековие на различни социални групи да си помагат в борбата с водата. По-добре аргументираните хипотеза включват частичния неуспех на феодализацията и успешната съпротива срещу абсолютизма. Тази система за достигане на съгласие независимо от различията се нарича на нидерландски полдер модел. Също така, Нидерландия продължително е била нация от търговци, доминирана от свободомислеща буржоазия, а за международната търговия е необходима толерантност към културата на другите хора. В самата Нидерландия, незаивисмо от това, че до 19 век калвинизмът e държавна религия, на практика е имало значителна религиозна толерантност към католиците и евреите. Между 1839 и 1940 г. Нидерландия се опитва да бъде неутрална страна в повечето международни отношения и по този начин успява да не бъде намесена в Първата световна война (въпреки че това не успява при Втората световна война). В резултат на това отношението към нидерландците в други страни е приятелско, стигайки до там, че носителите на нидерландски паспорт често срещат сравнително малко трудности при влизане в други страни на посещение и дори с цел имиграция.

Първите години на 21 век обаче носят политически промени, при които дясното крило в политиката се засилва за сметка на лявото. Това е демонстрирано от бързото издигане (и падане) на Списъка Пим Фортойн. Пим Фортойн, неговият основател, смята предишните правителства за отговорни за предполагаемата неуспяваща интеграция на имигрантите.

Сегашното правителство се води от кабинета Балкененде II. Икономическите реформи на този кабинет и спорната имиграционна политика водят до изместване на общественото мнение наляво, което се вижда от политически запитвания и в местните избори от 2006, в които партиите от правителствената коалиция имат големи загуби в полза на опозиционните партии, главно Партията на труда (PvdA) и Социалистическата партия (SP).

На 1 юни 2005 г. нидерландските избиратели гласуваха в референдум срещу предложената конституция на Европейския съюз с мнозинство от 61,6%, три дни след като французите също бяха гласували против.

Нидерландските политики за използване на наркотици за развлечение, проституция, еднополов брак и евтаназия са сред най-либералните в света.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!