Над българската държава

Над българската държава

Още 191 милиона са налети в “Южен поток” – поредно нарушение на поредната забрана върху всякакви действия по проекта. “Водевил” и “театър на абсурда“, написаха някои медии. Нещо много повече.

„В Източна Европа трябва да се подготвят срещу заплахата от „малки зелени човечета””, предупреди тези дни върховният главнокомандващ на НАТО в Европа, визирайки нахлуването на руски въоръжени части без обозначителни знаци като прелюдия към анексирането на Крим и последвалата война в Източна Украйна. И добави, че ако това се случи в страна-членка, НАТО ще отговори по силата на основополагащия член 5-и от своя договор, който гласи, че въоръжено нападение срещу една държава-членка ще се разглежда като нападение срещу всички.

Вместозелени човечета

В България няма нужда да се пращат „зелени човечета”. Тук същото се постига с друг конспиративен метод, срещу който и член 5-и не може да помогне. Нарича се „енергийни проекти”. Едно време беше АЕЦ „Белене”. Сега на ход е „Южен поток”.

Твърди се, че той „ще донесе изключителни ползи за България”. Няма обаче нито един професионален и независим анализ и съответно нито едно доказателство за тези „ползи”. Единственото сигурно е, че цената му расте главоломно. И че плащайки я през следващите десетилетия, ще плащаме за задълбочаване на собствената си зависимост от руския газ.

Обратно – “Южен поток” със сигурност би донесъл “изключителни ползи” за своите автори, изпълнители и застъпници. Те, както се оказва, имат средствата и силата да наложат своите интереси за сметка на българския обществен интерес.

Над европейските норми

В България, като страна-членка на ЕС, европейското право би трябвало да се прилага пряко и с предимство пред националното. То обаче е принудено да отстъпи пред върховенството на „Южен поток”.

Така например споразумението за газопровода е в явно противоречие с нормите на Третия енергиен либерализационен пакет, на което Европейската комисия обърна внимание още миналата година. Но това не впечатли особено българските власти. Нещо повече – депутати от управляващата тогава социалистическа партия дори внесоха, а Народното събрание гласува на първо четене директно продиктуван им от Москва и „Газпром” законопроект, с който на практика част от българската територия се изважда от юрисдикцията на ЕС.

Междувременно се случи и нещо друго: в нарушение на европейските правила за вътрешния пазар и с потайна, светкавична и очевидно дискриминираща конкуренцията процедура бяха излъчени „подходящите” изпълнители на проекта – все фирми, приближени до Кремъл и до българските власти.

Заради тези нарушения в началото на юни ЕК започна наказателна процедура срещу България и поиска от страната да спре всички дейности по газопровода. На което Изпълнителното бюро на управляващата партия отговори с „категоричното си решение” „Южен поток” да се строи въпреки европейските санкции.

Защо го правят, с какво им пречат европейските правила, та се налага да ги нарушават? Обяснението е просто. При една открита процедура за избор на изпълнители, например, нямаше да е възможно да се раздува цената до фантастични размери, нито да се гарантира, че парите ще отидат точно в ръцете на „нашите” фирми. Ако пък се приложат правилата на Третия енергиен пакет, Русия би загубила монополното си положение в газовите доставки за съседните страни и възможността да ги държи в зависимост, корумпирайки с газовите си милиарди и политиците, и бизнеса им.

Над българската държава

В България тази възможност очевидно вече е реализирана, понеже, както се оказа, освен над европейските правила „Южен поток” е и над българските закони, българските власти и българската държава.

След като ЕК откри наказателната процедура, тогавашният премиер обяви, че е разпоредил прекратяване на всички дейности по проекта. За министрите му обаче това изглежда е било сигнал за още по-усърдна конспиративна работа точно в обратната посока.

Първо се оказа, че земеделският министър тихомълком е продал, при това на безценица, 359 декара земи от горския фонд край Варна за нуждите на газопровода. След това се разбра, че е било подготвено споразумение за кредит в размер на 620 милиона евро от „Газпром”, чието подписване се е разминало на косъм (може би заради вдигналия се медиен шум). Накрая стана ясно, че в последните си дни на поста министърът на регионалното развитие е издал разрешително за строеж на първите, ключови за проекта, обекти на българска територия – компресорна станция и приемен терминал. И това не е всичко: с мотива „защита на особено важни държавни и обществени интереси” разрешителното е с процедура по предварително изпълнение, която позволява да се строи дори в случай че то бъде обжалвано.

Новото правителство изглеждаше неприятно изненадано от това решение, но не си мръдна пръста, за да се опита да го отмени, та се наложи да го обжалват неправителствени организации – с надеждата поне да го забавят.

След това новият министър на икономиката и енергетиката издаде нова, още по-категорична заповед да се прекратят всички действия по проекта до привеждането му в съответствие с европейското законодателство. Както се разбра седмица по-късно обаче, още на следващия ден негови подведомствени служители са нарушили заповедта му, като са внесли в Търговския регистър документи за увеличаване на капитала на проектната компания “Южен поток България” и са превели необходимите за целта 191 милиона лева. Правителството е пак неприятно изненадано, но вече е късно – увеличението на капитала е вписано в регистъра.

При това положение вече няма да е изненада, ако утре някой плати аванс на избрания строител и той започне работа, което би направило проекта необратим.

Така, тайно и полека, “Южен поток” напредва – въпреки волята на българските власти или пък с тяхното съучастие.

Някои определиха ситуацията като “водевил” и “театър на абсурда“. Всъщност става дума за нещо много повече – пълзяща, конспиративна окупация. Тук няма нужда от “зелени човечета“.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.