СОФИЯ МЕТЕОРОЛОГИЧНО ВРЕМЕ Може ли Молдова да е следваща?
сб. юни 25th, 2022

Може ли Молдова да е следваща?

Молдова гледа с тревога към случващото се в Украйна. В Приднестровието все още са разположени руски военни и близо 20 000 тона муниции.

Република Молдова е неутрална – също като Швейцария, обичат да повтарят политиците в Кишинев. Страната не разполага нито с тежко въоръжение, нито с модерни бойни самолети. Има само едно изключение: в отцепническия проруски регион на Приднестровието е пълно с оръжия и с руски военни.

Областта принадлежи по закон към Република Молдова, но конфликтът от началото на 1990-те години де факто я превърна в нещо като „държава в държавата„. Ежегодно там се провеждат учения на сепаратистката армия заедно с руски военни, а тяхната „цел“ винаги е столицата на Молдова – Кишинев. Ръководството на Приднестровската молдовска република обича да се хвали, че само за 24 часа може да стигне до река Прут, която минава на границата с Румъния, тоест – на източната граница на ЕС и НАТО.

А ако Русия реши да влезе в Молдова?

През 1994 – три години след като извоюва своята независимост, Молдова закрепи и конституционно принципа за неутралитет на държавата. Зад това се криеше надеждата, че разположените в страната руски войски от съветски времена ще я напуснат доброволно. Това обаче се оказа измамна надежда. Цели 30 години по-късно руските военни си остават в Приднестровието, а близо 20 000 тона муниции на бившата 14-та съветска армия все още са разположени в Кобасна. Москва и до днес отказва да се съобрази с редица двустранни и международни споразумения и да изтегли войските си оттам.

Какво мислят хората в Кишинев тези дни, когато заплахата от руска инвазия в Украйна е така голяма? Разговорите с минувачи в молдовската столица показват, че настроенията са различни. Някои смятат Украйна за щит, който може да пази и Молдова, а други обясняват отчаяно, че Молдова никога не би имала шанс да се противопостави на евентуална руска агресия, тъй като армията ѝ е твърде слаба. „На руснаците никой не може да окаже съпротива„, се чува по улиците на Кишинев.  Друга част от молдовците смятат, че спасението трябва да се търси отвъд река Прут – т.е. в Румъния. Много от тях освен молдовско, имат и румънско гражданство, с други думи – паспорт за ЕС. Те се надяват, че Румъния – като страна в НАТО – би защитила Молдова. Никой обаче не може да отговори на въпроса как точно би могло да стане това. Факт е, че подобна представа е твърде нереалистична, тъй като в случай че някоя държава има нужда от отбрана, НАТО е задължен да оказва помощ само на своите страни членки.

„Молдова се нуждае от гаранции за сигурност“

Политиците в Кишинев гледат на този въпрос прагматично. Бившият министър на отбраната Анатолий Салару казва: „Никой няма да може да ни помогне. Нито една страна от НАТО няма да се бие на територията на Република Молдова“.

Все пак Молдова се нуждае от гаранции за сигурност, заявява Виорел Чиботару, бивш министър на отбраната, и настоява за сключване на споразумение за взаимна отбрана между Румъния и Молдова: „Подобно споразумение съществува между Турция, която е в НАТО, и Азербайджан. Значи би трябвало да е възможно. Ние се нуждаем от допълнителни гаранции за сигурността на нашите граждани„, казва той.

За ръководството на сепаратисткото Приднестровие тази дискусия е допълнителна възможност за отправяне на заплахи: „Всякакво сътрудничество на Молдова с НАТО ще доведе до ескалация“, заяви Вадим Красноселски, президент на непризнатата Приднестровска молдовска република. В Молдова все още било живо „желанието да се убива“, твърди проруският политик.

Кишинев и ЕС: тема с много въпросителни

Независимо от войнствените изявления на сепаратистите и от изострянето на конфликта по руско-украинската граница, правителството на Молдова запазва спокойствие. Президентката Мая Санду заяви през 2021 г., че Република Молдова е и ще си остане надежден партньор на Украйна и подчерта, че анексираният от Русия полуостров Крим за тях си остава неделима част от Украйна. Санду заяви още, че страната ѝ трябва да скъса с миналото и да се присъедини към ЕС.

В последно време изказванията в този стил позатихнаха. Включително и поради това, че прекомерно високите цени, на които Русия започна да продава своя газ на Молдова, хвърлиха страната в дълбока криза. И все пак има поводи за предпазлив оптимизъм. Република Молдова сключи през 2014-а Споразумение за асоцииране с ЕС, а след политическите промени страната стана образец за останалите държави от т.нар. „Източно партньорство„.

Младите молдовци бягат от несигурността в страната

Сближаването с Общността обаче няма да мине безпроблемно. Въпреки ясния проевропейски курс на президентката и правителството, обществото в Молдова си остава разединено. Мнозинството от молодовците говорят румънски, а близо 40% от населението би желало страната да се обедини с Румъния. През последните години техният дял постепенно нарастваше, включително и заради икономическата помощ, която Румъния оказваше – особено по време на пандемията. 

В сепаратисткия регион на Приднестровието има многочислено руско малцинство, а в автономния регион Гагаузия – и тюркоезично малцинство. И двете общности желаят сближаване с Русия. Но особено по-младите хора гледат скептично на развитието на Молдова и търсят късмета си в страните от ЕС. От обявяването на независимостта на Молдова досега населението е намаляло с близо една трета и днес наброява под три милиона жители.