ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА

Гробът на Левски Гробът на Левски

Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията

ЛИЦЕМЕРИЕТО НА КОМУНИЗМА:

Гробът на Левски заличен по нареждане на Партията отгоре” идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран.
Защо Комунистическата Партия, която умело използваше името на Васил Левски за своята Марксистка пропаганда тихомълком заличи гроба на Апостола?
Годината е 1873, февруари месец. Левски е заловен, осъден от турския съд, обесен и заровен в гробището на престъпниците, край София. Намират се трима, които през нощта изравят Апостола, опяват го и го погребват в олтара на църквицата “Св. Петка Самарджийска“, впоследствие оказала се в центъра на днешна София.
Годината е 1956, май месец. Учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата “Св. Петка Самарджийска“. И са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски.
Внезапно обаче, “отгоре” идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран – управляващите комунисти съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 – 60 м от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на плана за включване на България в СССР.
В съгласие с Партиините инструкции, те дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения.
След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени Бог знае на кое софийско сметище. Така, Партията “изпълни” единственото и последно желание на Левски пред смъртта – гробът му да е в България и всеки да го знае.
Тези събития са описани от писателят Николай Хайтов. По запазените и издирени от него факти, документи и свидетелства в 6 книги (“Последните мигове и гробът на Васил Левски“, 1985 г., “Гробът на Васил Левски“, 1987 г., “Исторически документи и свидетелства за гроба на Васил Левски”, 1992 г., “Аферата с гроба на Васил Левски”, 1997 г., “Гробът на Васил Левски” – сборник с документи и свидетелства, 2002 г., “Кой и защо унищожи гроба на Васил Левски“, 2004 г.), този родолюбец сътвори невероятната епопея на борбата срещу удушвачите на истината в БАН. Но не остави и сянка от съмнение в истината за препогребването на Левски – призната от БАН, с решение на ръководството му от 24.04.1986 г. за поставяне паметна плоча пред църквата и потвърдена с решение на президиума и научния секретариат от 26.06.1987 г. Оттогава БАН мълчи.

ВЪПРОСЪТ ОБАЧЕ НЕ Е ПРИКЛЮЧЕН

Това престъпление е без прецедент не само в българската, но и в световната история, което, вече 54 години, безчести незаслужено името на България. Защото, като оскверни и унищожи, в угода на управляващите комунисти, този уникален пантеон на българската слава в центъра на София, БАН го превърна в най-страшния за една нация паметник – паметникът на националния позор.
На всички ни е ясно, че в Комунистическо време, учените не биха могли да направят друго освен послушно да изпълнят наредбите на Партията. Странното в случая, е колко манипулативно и безсъвестно Комунизма манипулираше обществото. От една страна те използваха всички национални герои и освободители като символ и вдъхновител на техните революционни идеи. Те крадеха саможертвата на всеотдайни, вярващи Българи, за да наложат пропагандно собствената си Безбожна философия в съзнанието на хората. В същото време те тъпчеха, презираха и прикриваха истината и паметта на тези велики Български патриоти.
През лятото на 1948 г. – три години след идването си на власт, Комунизмът прави бърза акция за да пререже жизнеността на вярата в страната ни. Всички свещеници и пастори са отведени една сутрин в ДС. След жестоки мъчения и подлагане на глад и безсъние, много от тях се пречупват и стават инструменти на Партията. Останалите са убити или изпратени в Концентрационни лагери, а на тяхно място са поставени Партийни служители, целящи по-скоро да контролират и шпионират вярващите. И разбира се всички и всичко трябваше да служи на тяхната атеистична, безсъвестна пропаганда.
След 1956 г., произволите, беззаконията и партийната кадрова политика в БАН я превърнаха в партийно-държавна мафия от авторитарен тип, а някои от институтите – в бази за грабежи и безчинства на алчни, корумпирани директори и антуража им от безделници, некадърници, шарлатани и бандити. Моят въпрос е доколко днес, след падането на Комунистическия режим, църквата ни и БАН са успяли да се освободят от това атеистично-комунисистическо влияние?

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.