Лили Иванова: РЕКВИЕМ

LILI IVANOVA REQUIEM LILI IVANOVA REQUIEM

LILI IVANOVA REQUIEM  Лили Иванова: РЕКВИЕМ

текст: Павел Матев
музика: Ал. Йосифов

Клади ще палят жреците на самотата,
чакат огньовете жадни своята жертва.
Пепел ще сипят над първата чиста обич –
нима е осъдена ерес любовта?!

Кой ще може да я спре?
Кой смъртта и старостта?
кой дори войната?
Не, любовта, не ще умре!

Бясно танцуват жреците на самотата.
Пеят горящите факли, вика те мрака –
с мъртва прегръдка искат да спрат земята.
Нима е осъдена ерес любовта?

Requiem
Лили Иванова - Осъдени души

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов, една съдба.

Те са пред мен – две сенки огнени.
Те са във мен – две болки плачещи.

Под слънцето на време страшно.
Един монах – сърце желязно.
Една жена отрекла себе си.
Душите си осъдени горят.

Те са пред мен. Те са във мен.
Две сенки огнени. Две болки плачещи./2х/

Кой ме смути със странен глас?
Кой ме гори във сън студен?
Един монах, една жена.
Една любов…една любов…осъдена.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.