В България корупцията по високите етажи на властта се е превърнала в разменна стока, а пазарлъците между продавачи и купувачи тепърва започват. В България корупцията се е превърнала в стока, с която може да се търгува продължително, сложно и с наддаване. Мнозина си дадоха сметка за това след като на първо четене парламентът отхвърли правителствения законопроект за борба срещу корупцията по високите етажи на властта.
Купувачи и продавачи
Продавачите се оказаха основно опозиционните политическите формации, зад които започнаха да прозират огромни корпоративни интереси, и редица високопоставени фигури в държавната власт, за които рязката законова промяна на корупционната среда (по примера на Румъния) е принципно неприемлива.
Купувачите пък бяха представени от Реформаторския блок и от влизащите в него десни и десноцентристки партии, символично подкрепяни от ГЕРБ. В качеството си на управляващи, всички те направиха опит да поизлъскат лошия корупционен имидж на страната и така да осъществят някои от своите програмни цели. Да припомним, че в декларацията си от ноември миналата година новото тогава проевропейско реформаторско правителство нареди сред приоритетите си подкрепата за силна специализирана прокуратура, която да разследва приоритетно корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта, възстановяването на доверието на ЕК и на плащанията от европейските фондове и, не на последно място, обеща да изпълни препоръките на ЕК, посочени в докладите по Механизма за сътрудничество и оценка.
Ненадеждният съюзник България
Неотдавна, само три месеца преди поредния мониторингов доклад на ЕК за тази година, 15 европейски посланици в София, 13 от които на страни-членки на ЕС, в отворено писмо припомниха на управляващите, че „ЕК поставя борбата срещу корупцията по върховете на властта на водещо място в дневния ред в своите последователни доклади за България“ и предупредиха дипломатично, че отхвърлянето на новия антикорупционен закон в парламента още на първо четене е лош сигнал за борбата срещу явлението. Тези дни временно оглавилият американското посолството в България шарже д’афер Родерик Мур в интервю за печата също намекна, че интересът на САЩ е „в България да има върховенство на закона и силна борба с корупцията“, тъй като обратното може да навреди и подкопае българската демократична система и да превърне страната в „по-малко надежден съюзник“.
Вицепремиерката Меглена Кунева, с чието име се свързва изготвянето на законопроекта, призна, че „няма как да получим добра оценка от ЕК, тъй като не правим това, което се очаква от нас“. А премиерът Бойко Борисов побърза да овладее конфузията като обеща, че до края на годината законопроектът ще бъде внесен отново в парламента и че този път той „непременно ще мине“. Дотогава, по думите му, някои „текстчета“ в него ще бъдат коригирани, изяснени и прецизирани така, че да „станат по-силни и да се избегнат коментарите на опозицията по тях“.
Голямото дърпане на чергата
Очевидно пазарлъците около разменната „стока“ корупция тепърва започват. ДПС, което от самото начало се обяви за яростен противник на законопроекта, предяви претенции върху това кой и как да назначава състава на предвижданото ново Национално антикорупционно бюро. Идеята очевидно е назначенията да се правят не от правителството и президента, а от парламента, което ще даде възможност на хората на Лютви Местан да имат свое влиятелно представителство в този иначе „независим“ антикорупционен орган. Противниците на проекта от БСП и АБВ пък скочиха срещу „анонимните сигнали“, които новата структура можела да разглежда и проверява. Техните депутати, а и някои депутати от други партии, инстинктивно заподозряха опасността да се превърнат в обект на анонимни клевети и политически репресии, особено когато са в опозиция.
Лобистите на общините в парламента от своя страна оспориха текстовете, които забраняват на общински съветници да участват в търговски дружества, с които тяхната община има договор. Аргументите – щял да настъпи отлив на „опитни и авторитетни“ общинари, което щяло да рефлектира върху качеството на дейността на съветите. И всичко това се изговори въпреки отчетеното през юли от социологическата агенция „Барометър България“, че рекордьори по ниво на корупция са градове като Русе, Велико Търново, Пловдив, Стара Загора и София. И въпреки че според европейски изследвания България продължава да се нарежда сред най-корумпираните държави в ЕС.
Бранители на статуквото
Фалстартът на законопроекта за борба с високата корупция в България всъщност беше предвидим още когато гласуването му беше отложено за след лятната парламентарна ваканция. От една страна опитите да се регламентират законово евентуални проверки на кметове, общинари, главни архитекти и други представители на местните власти в навечерието на изборите през октомври, също бяха своеобразна „кауза пердута“. От друга, да се опитваш да стряскаш обръгналите български политици с лоши европейски мониторингови оценки (след 14 остро критични доклада и куп неизпълнени препоръки на Брюксел) също се оказа непродуктивно занимание. Неслучайно голямата амбиция на левите български депутати в ЕП от година вече е да ликвидира механизмът за наблюдение и контрол, тъй като той вече бил доказал своята „неефективност“.
И още нещо. Зациклилите поправки в Конституцията и ключово важната реформа на съдебната власт, отложени също за края на годината (подобно на отхвърления антикорупционен закон) неизбежно ще бъдат разводнени от съзнателно раздухваната по повод кризата с бежанците яростна антиевропейска и антиамериканска пропаганда. В такава киселинна и заредена с противопоставяне атмосфера крайният резултат може да бъде само един – половинчато и беззъбо законодателство по кройката на онези, които вече четвърт век успешно бранят статуквото. Създадено, за да работи единствено в тяхна полза.