Колко процента са изцяло ваксинирани?

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Колко бързо имунизира България? Едно сравнение с другите в Европа:

Кой как ваксинира в Европа? Колко бърза е България в сравнение с другите? И защо тя, Сърбия и Турция заложиха на по-различна стратегия – първо да се имунизират политици, а не възрастните хора?

Експертите в Европа са единодушни: единственият изход от кошмара, наречен Ковид-19, е да се ваксинират възможно най-много хора срещу коронавирус. До момента в Европа са допуснати три ваксини и повечето държави бързат да защитят населението си. Резултатите от имунизационните кампании обаче доста се различават. Кои страни постигат най-голям напредък и кои изостават? Сайтът на Евронюз публикува няколко сравнителни диаграми, които отчитат различни показатели.

Данните са извлечени от официални правителствени източници на съответните държави, както и от съобщения в медиите. От Евронюз уточняват, че в Европа не се събират централизирани цифрови данни за хода на ваксинациите, а и не всички държави публикуват своите числа. Поради това в някои от случаите данните може да съдържат известна неточност, тъй като отделните държави броят по различен начин използваните дози ваксина.

Колко процента са изцяло ваксинирани?

Коя страна е ваксинирала най-голяма част от населението си? Под този въпрос се има предвид следното: какъв процент от населението е имунизирано вече и с втората доза? Великобритания води например по общия брой на използваните дози, но стратегията на страната е да ваксинира на първо време максимален брой хора с първата доза и да удължи колкото се може повече интервала между нея и втората доза. Това обяснява и факта, че други държави в Европа вече са ваксинирали по-голям процент от населението си с две дози, отколкото Великобритания.

По този показател България е сред последните в класацията – едва 0,5% от населението на страната са изцяло ваксинирани. Водещи в тази класация са Сърбия със 7%, Португалия с 5,2% и Малта също с 5,2%. Великобритания отчита 1,1%. А за Русия, Швейцария и Нидерландия няма официални данни по този въпрос.

Какъв брой ваксини са използвани дотук?

Ако насочим поглед към общия брой използвани дози за първа и втора ваксинация, веднага се откроява друг първенец – Великобритания. Тя започна да ваксинира още на 8 декември 2020 и в това отношение има много добри резултати – данните сочат, че там са поставени вече близо 20 милиона дози. А какво показват данните към 1 март за другите страни? Втора в тази класация е Турция с близо 8,3 милиона дози, а трета е Германия с 5,91 дози. Следват Франция, Италия, Русия и др.

България е 26-та с 204 439 използвани дози. Важно е да се отчете в тази връзка и това, че България е започнала да ваксинира три седмици след Великобритания – на 27 декември, както сториха и други 19 европейски страни. А това означава, че България всъщност би трябвало да е доста по-напред в класацията. Най-рано с имунизациите е започнала Русия – още на 5 декември. А най-късно Турция – едва на 14 януари.

Кои групи са били ваксинирани с приоритет?

Интересни са данните от друга класация, която съдържа отговор на въпроса кои са били приоритетно ваксинирани в съответните държави.

В повечето европейски страни като приоритетни са били определени най-възрастните хора – сред тях са Германия, Дания, Франция, Швеция, Норвегия, Испания, Великобритания, Австрия, Белгия, Швейцария и др.

В друга група страни, сред които са Румъния, Словакия, Полша, Нидерландия, Литва, Латвия, Унгария, Естония, с приоритет бе имунизиран медицинският персонал.

“В Турция, Сърбия, Чехия и България избраха друга стратегия”, четем в Евронюз. “Там решиха да ваксинират първо политици, което явно имаше за цел да разсее страховете на скептичното към ваксините население.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.