Кой (не) може да казва какво да става в медиите?

Много медии в България се владеят от олигарси Много медии в България се владеят от олигарси

Кой (не) може да казва какво да става в медиите?

Национални телевизии прекъсват програмата си за партийни изявления с нападки към политически опоненти, а политици се опитват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Защо се случва и редно ли е това?

Първият демократичен тест, на който е подложена всяка власт, са отношенията ѝ с медиите – най-малкото защото се виждат от обществото с „просто око“. Към настоящата власт вниманието е допълнително изострено заради очакването след управлението на ГЕРБ България най-после да започне да се изкачва в класациите за свободата на словото. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, вече като че ли я подцениха.

Надвишени правомощия

Вътрешният министър, недоволен от начина, по който го интервюират водещите на сутрешния блок в бТВ, доста недвусмислено намекна, че трябва да бъдат свалени от ефир. Нещо недопустимо за министър, както потвърди и собственият му шеф – генерал Янев, защото каквито и претенции да има към работата на журналистите, те не са основание да прави изявления извън правомощията си и да пренебрегне разделението на властите.

Негативната реакция на културния министър към „извънредното прекъсване на обществената БНТ и частните бТВ и Нова телевизия“, за да бъде излъчена пресконференция на ГЕРБ, има повече фактически основания. Насочва към наистина спорен казус и не е лично мотивирана, а търси аргументи в медийния закон.

Той в случая дава предписания единствено за БНТ. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски телевизии сами да преценяват кое политическо съдържание представлява интерес за обществото (без непременно да е в обществен интерес) и как да го включат в предаванията си.

Къде е алтернативната гледна точка?

Предписанията към БНТ не са в разпоредбите за „прекъсване“ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита ирония министърът ги търси, а в задължението на обществената телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тематика. В разменената кореспонденция с министъра от БНТ настояват, че не става дума са „прекъсване“, а за извънредно включване на партийни изявления, каквото неведнъж е имало и е въпрос на редакционна независимост. Това е вярно, макар че нямаше да е излишно обществената телевизия да обясни на обществото какви са редакционните мотиви за такава спешност при включването на пресконференцията на ГЕРБ по средата на разговор с рапърите Павел и Венци Венц за летния им хит. Но далеч по-важно е друго – фрагментът от пресконференцията е изцяло на политическа тематика по актуалния въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на служения кабинет и е задължително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и алтернативната гледна точка. Ако това не е било технически осъществимо, темата трябваше да се разработи в предаване, където би било. Защото сега БНТ подлежи на санкция за липса на плурализъм в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ от 22 май, което е работа на СЕМ. Логично е регулаторът да бъде сезиран от правителството или от конкретно засегнатите негови членове, между които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем. Проблемът идва, когато подобно на колегата си вътрешен министър, прави публични подмятания за оставката на генералния директор на БНТ, които звучат като опит министърът да каже какво да става в обществената медиа (без нито да е началник, нито надзорник на БНТ).

“Това не е работа на министъра”

Последователният критик на управлението на ГЕРБ и специалистът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова пише: „Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати трябва да забравят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и партньор, или Кошлуков, или другиго”.

Проф. Огнянова възразява и срещу нехигиеничната тенденция представители на политическите институции да се правят на граждани и да говорят от тяхно име:

Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С  встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството… Служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева. Не е работата да се влияе, макар и с обратен знак. Работата е тази практика да бъде прекратена.

Инструменти има

Предполагам, че вече има силно изнервени читатели: защото говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и СЕМ, и националните телевизии са зависими от бившите управляващи. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен стил, а с компетентна институционална работа, съобразена с демократичните процедури. Дали най-после ще се появи законодател, който да извади финансирането на обществените медии от разпореждането на изпълнителната власт, за да не може тя да го намали например за БНР, ако я критикува повече от БНТ. Или да предвиди гражданска квота в СЕМ, за да може представителите на управляващите да нямат мнозинство в него. Или да създаде механизъм средствата по комуникативните стратегии на министерствата да се разпределят извън тях от независим орган. Или да въведе специализирани прагове на концентрация в медийната собственост, така че да не се създават видими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И така нататък. 

Тези нормативни инструменти, за които така и не се появи политическа воля да бъдат приети, са добре известни – сам съм ги предлагал неведнъж. Но има смисъл да подновим разговора за тях, когато бъде избран действащ парламент. В момента онова, което може да направи новата власт, е само да даде пример за нов тип отношения с медиите. И да помни, че когато волята за възмездие предхожда волята за промяна, обикновено не се случва нито едното, нито другото.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.