Кой (не) може да казва какво да става в медиите?

Много медии в България се владеят от олигарси Много медии в България се владеят от олигарси

Кой (не) може да казва какво да става в медиите?

Национални телевизии прекъсват програмата си за партийни изявления с нападки към политически опоненти, а политици се опитват да кадруват в тях: два сюжета от последните дни. Защо се случва и редно ли е това?

Първият демократичен тест, на който е подложена всяка власт, са отношенията ѝ с медиите – най-малкото защото се виждат от обществото с „просто око“. Към настоящата власт вниманието е допълнително изострено заради очакването след управлението на ГЕРБ България най-после да започне да се изкачва в класациите за свободата на словото. А тя зависи от независимостта на медиите. Двама министри от служебния кабинет обаче – на вътрешните работи и на културата, вече като че ли я подцениха.

Надвишени правомощия

Вътрешният министър, недоволен от начина, по който го интервюират водещите на сутрешния блок в бТВ, доста недвусмислено намекна, че трябва да бъдат свалени от ефир. Нещо недопустимо за министър, както потвърди и собственият му шеф – генерал Янев, защото каквито и претенции да има към работата на журналистите, те не са основание да прави изявления извън правомощията си и да пренебрегне разделението на властите.

Негативната реакция на културния министър към „извънредното прекъсване на обществената БНТ и частните бТВ и Нова телевизия“, за да бъде излъчена пресконференция на ГЕРБ, има повече фактически основания. Насочва към наистина спорен казус и не е лично мотивирана, а търси аргументи в медийния закон.

Той в случая дава предписания единствено за БНТ. Законодателят е оставил бТВ и НТВ като търговски телевизии сами да преценяват кое политическо съдържание представлява интерес за обществото (без непременно да е в обществен интерес) и как да го включат в предаванията си.

Къде е алтернативната гледна точка?

Предписанията към БНТ не са в разпоредбите за „прекъсване“ на програмата по искане на държавните институции и при бедствия, където със скрита ирония министърът ги търси, а в задължението на обществената телевизия за плурализъм на гледните точки във всяко едно предаване на политическа или икономическа тематика. В разменената кореспонденция с министъра от БНТ настояват, че не става дума са „прекъсване“, а за извънредно включване на партийни изявления, каквото неведнъж е имало и е въпрос на редакционна независимост. Това е вярно, макар че нямаше да е излишно обществената телевизия да обясни на обществото какви са редакционните мотиви за такава спешност при включването на пресконференцията на ГЕРБ по средата на разговор с рапърите Павел и Венци Венц за летния им хит. Но далеч по-важно е друго – фрагментът от пресконференцията е изцяло на политическа тематика по актуалния въпрос за подслушванията с остри нападки към членове на служения кабинет и е задължително в същото предаване (добре би било и със същата спешност) да се чуе и алтернативната гледна точка. Ако това не е било технически осъществимо, темата трябваше да се разработи в предаване, където би било. Защото сега БНТ подлежи на санкция за липса на плурализъм в предаването „Денят започва с Георги Любенов“ от 22 май, което е работа на СЕМ. Логично е регулаторът да бъде сезиран от правителството или от конкретно засегнатите негови членове, между които министърът на културата не е. Но това, че той го е направил, още не е проблем. Проблемът идва, когато подобно на колегата си вътрешен министър, прави публични подмятания за оставката на генералния директор на БНТ, които звучат като опит министърът да каже какво да става в обществената медиа (без нито да е началник, нито надзорник на БНТ).

“Това не е работа на министъра”

Последователният критик на управлението на ГЕРБ и специалистът по европейско медийно право проф. Нели Огнянова пише: „Кошлуков или не – не е работа на министъра Минеков. Докато е министър. Министри и депутати трябва да забравят кадруването в медиите. Не им е работа. Няма значение дали не харесват Гавазова и партньор, или Кошлуков, или другиго”.

Проф. Огнянова възразява и срещу нехигиеничната тенденция представители на политическите институции да се правят на граждани и да говорят от тяхно име:

Някой би казал: но министърът действа като гражданин. Всъщност не. С  встъпването на някого в качеството на министър той придобива нов статус. Искането на оставка вече не е гражданско действие, а е искане на член на правителството… Служебният министър на културата е известен критик на един предходен министър на културата, който без проблем пресичаше чертата министър-гражданин, гледаше на независимата журналистика като на ПР отдел на правителството, обеща (вече по-късно, от парламента) милиони на БНТ, защото “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус” и видимо подкрепя Кошлуков, включително чрез лично предложената от него в регулатора Галина Георгиева. Не е работата да се влияе, макар и с обратен знак. Работата е тази практика да бъде прекратена.

Инструменти има

Предполагам, че вече има силно изнервени читатели: защото говорите общи приказки като добре знаете, че и Кошлуков, и СЕМ, и националните телевизии са зависими от бившите управляващи. Зависимостите обаче се поправят не със солови акции в опозиционен стил, а с компетентна институционална работа, съобразена с демократичните процедури. Дали най-после ще се появи законодател, който да извади финансирането на обществените медии от разпореждането на изпълнителната власт, за да не може тя да го намали например за БНР, ако я критикува повече от БНТ. Или да предвиди гражданска квота в СЕМ, за да може представителите на управляващите да нямат мнозинство в него. Или да създаде механизъм средствата по комуникативните стратегии на министерствата да се разпределят извън тях от независим орган. Или да въведе специализирани прагове на концентрация в медийната собственост, така че да не се създават видими или невидими монополни позиции и регулаторът по конкуренцията да не може да взима взаимно противоречащи си решения. И така нататък. 

Тези нормативни инструменти, за които така и не се появи политическа воля да бъдат приети, са добре известни – сам съм ги предлагал неведнъж. Но има смисъл да подновим разговора за тях, когато бъде избран действащ парламент. В момента онова, което може да направи новата власт, е само да даде пример за нов тип отношения с медиите. И да помни, че когато волята за възмездие предхожда волята за промяна, обикновено не се случва нито едното, нито другото.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.