Кой и как управлява България?

Google Google

Кой и как управлява България

Една история:Тази история е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото управление на днешните властимащи. Тя е показателна и за дребните махленски хитрости, с които се опитват да излъжат всички, за да запазят властта си.

Че в българското Народно събрание могат да се чуят всякакви безсмислици и смехории, е отдавна известно. Но въпреки това народните избраници не спират да ни изненадват. Например със следния мисловен проблясък, прозвучал миналата седмица при първото четене на внесените от управляващата партия промени в Изборния кодекс.

Звучи като майтап, но не е

За мен лично гласуването само на машини е проблем. Ще ви кажа защо: предвид извънредната епидемична обстановка тези машини ще се дезинфекцират, възможно е и да се повредят.

Звучи като майтап, но не е. Така, съвсем сериозно, самата председателка на НС (по-известна като жената, охарактеризирана от премиера с три думи, които не е удобно да се цитират) аргументира предложението да може да се гласува и с машини (както е според действащия кодекс), и с хартиени бюлетини.

Нейният аргумент е много добра илюстрация за интелектуалното и професионалното ниво, на което се водят дебатите в парламента, за качеството на съответния законодателен продукт, както и за безсрамието, с което управляващите се опитват да пробутат собствената си далавера като грижа за обществения интерес.

Хаос

Разбира се, и сред експертите въпросът за машинното гласуване остава без еднозначен отговор. С приетите поправки обаче то не се премахва (което би било по-честно), а умишлено се обезсмисля, така че изборният процес да се затрудни, а възможностите за грешки и злоупотреби да се увеличат.

Но това (според единодушното мнение на експертите) е само една от изобилстващите в законопроекта необмислени, противоречиви и спорни идеи, които ще създадат хаос, ще компрометират изборите допълнително и ще доразрушат доверието на избирателите. Ето накратко само някои от тях.

Като продължение на безсмислената си идея за Велико народно събрание управляващите предлагат то да се избира по смесена избирателна система. Замисълът ясно прозира зад предложените текстове: създаване на непреодолими бариери за по-малките партии и за независимите кандидати; намаляване броя на мандатите в големите градове; ограничаване на гласуването на българите в чужбина по пропорционалната система; и (в противоречие с конституцията) отнемане на това им право при мажоритарното гласуване. Ясна е и крайната им цел – предварително гарантирана служебна победа.

Останалото тъне в мъгла от неясноти (например: в един или два тура ще е мажоритарният и ще има ли праг при пропоционалния избор) и откровени глупости. Най-забележителната сред тях е при определянето на едномандатните райони – предвидените за това изисквания и условия са математически и практически напълно несъвместими и неприложими. Не по-малко абсурдна е и идеята за удължаване на изборния ден до 48 часа при извънредна епидемична обстановка.

Като цяло приетите на първо четене промени не само не подобряват, но дори влошават изборното законодателство, увеличават риска от манипулации и фалшификации и създават нови проблеми. Без да решат нито един от старите, чиито решения са отдавна известни. В избирателните списъци отново ще има значително повече хора от реално живеещите в страната, но никой не предлага например активна регистрация на избирателите. Нито нови правила за избор и качествено обучение на членовете на избирателните комисии или създаване на регионални преброителни центрове, които да обезсмислят купения и контролирания вот.

Като всичко друго

Впрочем, днешните управляващи се упражняват върху изборните правила системно и с все същия „успех“.

От друга страна този сюжет е чудесна илюстрация за стила и качеството на цялото им управление. Затова накъдето и да се обърне, човек се натъква на същото – вместо да се решават, проблемите с години се забатачват, докато положението стане нетърпимо.

Което не е учудващо, като се има предвид ниското до карикатурност професионално, интелектуално и морално ниво на мнозина сред управляващите – то също ясно се вижда в историята с изборния кодекс.

И накрая: тази история е показателна и за дребните махленски хитрости, с които в момента се опитват да излъжат всички, за да удължат пребиваването си във властта.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.