Кой е най-честният българин в момента

Веселин Денков-Весо Брадата

Новина от категория Пловдив

Долу ръцете от най-честния българин! Венсеремос, г-н Денков – Весо Брадата, божа кравичка сте!

Кой е най-честният българин в момента, по народному – божа кравичка? Този въпрос има само един отговор. Разбира се, че е г-н Веселин Денков, на когото най-много ще подхожда аристократично прозвище като Барона, Графа, Висконта, вместо използвания от медиите берберски прякор Весо Брадата. Такова е категоричното мнение на електронния всекидневник „ПловдивМедия“, въпреки че точно срещу нашата медия г-н Брадата е завел дело и предварително е… запоририл сметките й в банката, без да има присъда срещу нас. Приемаме това негово действие като бащинско издърпване на ушите на тежко провинили се.

Весо Брадата

Динко ПЕТКОВ

Огромната вина на сгафилата „ПловдивМедия“ е, че е препечатала публикация, излязла в едни от най-големите национални медии. Позовавайки се откъде е заемката, без да е прибавила никакъв свой коментар и квалификации. По този непростим начин се е включила в клеветническия медиен хор как според разследващите, г-н Денков-Брадата е сочен за тартор на лихварската банда на Ивайло Георгиев – Пифа и че от дълго време е работил с пари на Васил Божков, като с тях е отпускал заеми. Освен това е подсъдим заедно с Иво Масларов, заради изнудването и убийството на Станка Марангозова, за което има внесено през лятото обвинение от Военна окръжна прокуратура – София.

Веселин Денков-Весо Брадата

Загадъчно е, че за тази публикация Денков-Брадата е завел дело срещу „ПловдивМедия“, но не и срещу информационния сайт BreakingNews, от който сме я препечатали с изписването на името й като източник. Не са дадени на съд и две национални информационни агенции – „Пик” и „Блиц”, включително и специализирания сайт „Правен свят“.
Издърпването на медийните ни уши със завеждането на дело в Районния съд срещу нас за клевета и уронване на престижа на г-н Денков-Брадата, както и поучителното запориране на фирмената банкова сметка, ни накараха да потънем от срам. Потъването, засега, е именно от срам, а не от това, че ни бяха запорирани парите и ни се вързаха ръцете.
Чувството за огромна вина накара управителя на „ПловдивМедия“ място да не може да си намери. И гузен негонен бяга, с една бохчичка в ръка, доброволно да потропа на вратата на Пловдивския затвор. На питане какво желае, той чистосърдечно си каза: „Оклеветихме най-честния българин! Настоявам моментално да ме вкарате в някоя килия. По възможност, ако има най-много хлебарки и дървеници, да ми е за урок!“.
Отказали му, за негово съжаление, тъй като нямало никакво законно основание да бъде приет. Опитал насила да влезе в затвора, но бил най-безцеремонно възпрепятствян и отпратен.
Не му останало нищо друго, освен неудовлетворено да се прибере в редакцията. Пратил да закупят луксозни тетрадки. Раздал ги на екипа. И издал заповед всеки собственоръчно да препише в дадената му тетрадка по 100 пъти „Долу ръцете от най-честния българин! Венсеремос, г-н Дянков – Весо Брадата, божа кравичка сте!“.
Доказателство, че правим това не под нечие въздействие, а напълно самосъзнателно, е, че имащите лични банкови сметки предлагат на г-н Денков-Брадата те също да бъдат запорирани. И че солидарно са готови с трудово-възпитателна цел да бъдат пратени на остров Белене. Или да му лъскат обувките, като по този начин му излъскат оцапания от „ПловдивМедия“ божакравешки имидж.
А ако продължим съществуването си, вече няма да публикуваме нищо друго, освен сводката за времето и телевизионната програма. Така вече ще сме наистина свободна медия, а не…подсъдима и запорирана. Надяваме се, че с това ще дадем пример и на останалите медии и в следващата класация по свобода на словото няма да сме на световната опашка. 

Публикувана на
17 Ноември 2021 година

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.