Коалиционните преговори в България:а уж всичко започна добре

Кирил Петков Кирил Петков

Коалиционните преговори в България: а уж всичко започна добре

В България коалиционното управление се договаря на двустранни срещи. За Кирил Петков това е формалност. Но то е показателно за отношенията в бъдещата власт и не е добър сигнал.

Пукнатините в бъдещата управленска коалиция в България започват да личат още при наливането на основите ѝ: коалиционното управление се договаря на двустранни срещи, на двустранна основа ще бъдат подписани и коалиционни споразумения.

Формацията “Продължаваме промяната” (ПП), която ще получи първия мандат за съставяне на правителство, ще подпише коалиционни споразумения поотделно с всяка от останалите политически сили в бъдещото управление – обединението “Демократична България” (ДБ), партия “Има такъв народ” (ИТН) и коалицията “БСП за България“. Новината за този странен тип споразумяване съобщи бъдещият премиер и съпредседател на ПП Кирил Петков в предаването “Политкоректно” на БНР – с аргумента, че всеки от бъдещите участници във властта поема ангажимент към мандатоносителя.

Заедно във властта, поотделно за промяната

Това е опит да се избегнат критиките към ДБ и ИТН, чиито лидери публично бяха заявили, че няма да се коалират с партии на статуквото като ГЕРБ, ДПС и БСП. Макар в действителност да го правят, формално излиза, че се съюзяват само с ПП – въпреки че и четирите политически сили ще подпишат документ с един и същи текст, в който са заложени политиките на бъдещото съвместно управление, одобрени от всички тях. Индиректно това бе потвърдено от ген. Атанас Атанасов от ДСБ – една от трите партии в “Демократична България“, с думите му пред БНТ, че “Демократична България” не преговаря с БСП, а само и единствено с най-голямата парламентарна сила “Продължаваме промяната“.

Политическото лицемерие е доста прозрачно предвид факта, че експертни групи на четирите политически сили преговаряха заедно в продължение на пет дни по политиките на бъдещата коалиция, които да положат основата на бъдещото коалиционно споразумение. Аргументът, че лидерите на ДБ и БСП са в оставка, не издържа предвид неизбежния факт, че именно те ще положат подписи, след като документът е съгласуван с колективните органи на управление на формациите. Това се очаква да стане тази седмица.

За Кирил Петков начинът, по който ще се подпише споразумението, е формалност, която няма “огромно значение“. Но това е показателно за отношенията в бъдещата власт. Излиза, че хем ще управляват заедно, хем са във фактическа раздяла отпреди съвместното съжителство – имайки предвид признанието на Петков, че до момента не е имало обща среща на лидерите на партиите в бъдещата коалиция, а той и Асен Василев са се срещали с всеки поотделно.

Разделителните линии стават видими и с анонса на Кирил Петков, че механизмът за съгласуване в коалицията ще бъде следният: Съвет на експертите, а “когато има проблем, който не може да бъде решен от експерти, да се качва на лидерско ниво“. Синхронът се организира и координира от мандатоносителя, заяви съпредседателят на “Продължаваме промяната“.

Но щом лидерите не желаят да се съберат дори за стратегическите обсъждания и процеса на планиране на 4-годишния си мандат, какъв е шансът да го направят за разрешаване на текущ проблем? Това не е добър сигнал за доверието им в трайността на съюза.

Всеки сам си оре нивата

Разпределението на министерските кресла в бъдещия кабинет още не е обявено, но принципът на действие на министерствата стана известен. Всеки министър си назначава сам екипа. Независимо от коя партия е дошло предложението за министър, всеки си носи отговорността за политиката, която ще провежда, обясни Кирил Петков по БНР.

Това означава, че всяка от четирите политически сили предлага когото намери за добре – и никой от останалите няма да оспори този избор. (Изглежда, че не би имало пречка лидерът на БСП Корнелия Нинова да наложи за министри някои от старата позитанска гвардия, познати от предишни управления. А “Продължаваме промяната” – да предложи на министри от служебното правителство постове в редовното, дори някои от тях да не се приемат от останалите политически сили в коалицията.)

Аргументите, представени от Петков в полза на това решение, са всъщност резултатите, постигнати от него в държавната Българска банка за развитие (ББР). “В случая с ББР, когато постигнах някакви резултати, беше, че си дойдох с мой екип“, обясни той. По времето, когато той беше служебен министър на икономиката (макар че решението на Конституционния съд заличи де юре тази част от биографията му), бяха разкрити големите кредити, получени от осем фирми, при преференциални условия, които представляват над 80% от всички раздадени от ББР кредити. Впоследствие бяха променени уставът и ръководството на банката, въведен беше и таван от 5 милиона лева за заемите.

Решението всеки министър да е селекционер на екипа си на практика означава това: всяка партия – със свое министерство. Това създава опасност от парцелиране на властта, независимо от целите в коалиционното споразумение.

Предстоят трудни месеци на едно управление с политически лидери, които дори не искат да седнат заедно на масата – въпреки че споделят отговорности за управлението на държавата. А най-тежките тестове дори не са започнали.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.