You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Касапина на Балканите

Ratko Mladic Ratko Mladic

Доживотен затвор за касапина на Балканите.

Бившият командир на босненските сърби Ратко Младич е осъден на доживотен затвор. Хагският трибунал го призна за виновен за геноцид и престъпления срещу човечеството, включително за престъпленията в Сребреница.

Обвинителният акт е дълъг и включва най-тежките обвинения: за геноцид, тежки нарушения на Женевската конвенция, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В периода април 1992 – юли 1995 година под ръководството на генерал Младич босненската сръбска армия тероризираше населението на Босна и Херцеговина – неговите отряди нападаха градове и села, плячкосваха, опожаряваха, изнасилваха и избиваха несръбското население. Освен това генерал Младич е отговорен за тригодишната обсада и бомбардировките в Сараево, а не на последно място – и за планирането и извършването на клането в Сребреница през юли 1995 година.

Началото на геноцида

“Стреляйте само на месо! Човешко месо! Те нямат нищо – само няколко прости пушки. Това е всичко.” Така гласи заповедта, която Ратко Младич издава по радиото при щурмуването на тогавашната защитена зона на ООН в Сребреница. И войниците го послушват: за няколко дни те прогонват от домовете им 30 хиляди бошняци – пред очите на холандските “сини каски“. Около 8 хиляди мъже и момчета са избити, а телата им – захвърлени в масови гробове. Клането в Сребреница е най-ужасното престъпление в Европа след края на Втората световна война. Включително заради ролята на Младич в тогавашните събития чуждите медии го нарекоха “касапина на Балканите“.

Командир в Хърватия

Кариерата си Ратко Младич започва като убеден комунист. Той е роден през 1943 г. в Източна Босна. Когато е на две години, баща му, който е бил партизанин, е убит от бойци на хърватските усташки милиции. По-късно Младич завършва с отличие военната академия в Белград. В началото на войната в Хърватия през юни 1991 г. той е полковник от югославската армия и е назначен за командир на Девети корпус, разположен в района на хърватския град Книн. Задачата му е да организира сръбската съпротива срещу хърватската независимост. Под негово ръководство сърбите извършват тежки бомбардировки над градовете Сибеник и Задар и прогонват местното население от района.

Командващ в Босна и Херцеговина

През май 1992 г. Младич – вече произведен в генерал – е изпратен със същата задача в Босна и Херцеговина. Там той поема командването на босненските сръбски отряди, които се опитват да свържат контролираните от сърбите райони в Източна и Западна Босна. Лично генерал Младич заповядва обсадата и бомбардировките на Сараево. Макар официално да е бил подчинен на лидера на босненските сърби Радован Караджич, Младич е имал много силно влияние сред сръбското население в Босна. Така например през 1993 г. той успява да убеди босненско-сръбския парламент да отхвърли мирния план на межуднародните посредници Дейвид Оуен и Сайръс Ванс.

Издирван и задържан

На 25 юли 1995 – още преди подписването на Дейтънския мирен договор – Хагският трибунал за бивша Югославия подвига обвинения срещу Радован Караджич и Ратко Младич за престъпления, извършени в Босна и Херцегоина. Година по-късно новоизбраната президентка на Република Сръбска – Биляна Плавшич – освобождава Младич от поста му на началник на Генералния щаб. След това той се укрива – очевидно подпомогнат от сръбски политици и от военните. Но истински никога не се е крил – многократно е бил забелязван в ресторанти или на футболни мачове, охраняван от негови привърженици.

През май 2011 година Младич е арестуван в Сърбия, след като международната общност засилва неимоверно натиска си над сръбското правителство за неговото задържане. От шест години той е в затвора на Хагския трибунал, където очаква присъдата си днес. Процесът срещу него продължи 523 дни, по време на които бяха изслушани близо 600 свидетели. До последно Младич отричаше обвиненията, които дори нарече “отвратителни“, а самия Хагски трибунал – “сатанински“. Обвинението посика доживотна присъда за 75-годишния днес генерал, а защитата  настоява той да бъде признат за невинен. 

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!