Какво точно не е разбрала България?

Proud to support #SofiaPride again this year. Great turnout and energy. Proud to support #SofiaPride again this year. Great turnout and energy.

Какво точно не е разбрала България?

Щом неонацисти заплашват живота на хомосексуалните, обществото очевидно има проблем, пише активистът Алфонсо Пантизано по повод София Прайд и пита: Какво точно не е разбрала България за Европа и нейните ценности?

Ден след София Прайд, няколко международни медии информират за шествието и за ангажимента на 18 чуждестранни посолства към каузата за равнопоставеност на ЛГБТ общността. Левият германски вестник “ТАЦ” публикува статия на активиста Алфонсо Пантизано, който е участвал в София Прайд, както и в дискусията “Да прогоним предразсъдъците“, която се проведе във Френския институт. 

И всичко това се случва в ЕС

Когато в днешно време ги наричат “боклуци“, когато неонацисти заплашват живота на гейовете и лесбийките – тогава нашето общество има проблем. А когато на всичкото отгоре властите не желаят да заемат ясна позиция и да дадат закрила на малцинствата, да се възправят в защита на своите гражданки и граждани – тогава самата демокрация вече е обявила фалит. И всичко това се случва в Европейския съюз, което означава, че трябва спешно да разговаряме и да зададем въпроса: какво точно (в случая) България не е разбрала за Европа и нейните ценности. Или пък не е пожелала да разбере“, пише в началото Алфонсо Пантизано. 

По-нататък той посочва, че от самото начало на София Прайд, който се проведе за първи път преди 10 години, българската ЛГБТ общност и радетелите за равнопоставеност се натъкват постоянно на враждебност от страна на десни и патриотични сили. И зад тази враждебност често стоят религиозни кръгове, “които свързват многообразието и еманципацията на младите, най-вече на жените, с някаква дяволска манипулация, и които пророкуват край на така нареченото класическо семейство, ако не и край на света.”

Тази година обаче заплахата за София Прайд бе по-реална от всякога“, пише Пантизано. Той припомня, че няколко дни преди шествието ултра-националистическата група “Национална съпротива” е отправила свое видеопослание в социалните медии, с което оповестява, че едновременно с Прайда на същото място ще се проведе акция “по почистване на софийския боклук“. Активистът пише, че тази акция дори е била разрешена от софийската община. “Кметицата Йорданка Фандъкова очевидно не се е смутила от факта, че неонацистите призоваха своите другари да си носят инструменти с дълги дървени дръжки. В крайна сметка тези патриоти не заплашваха с насилие, а само призоваваха да се извърши една общополезна дейност“, не без ирония коментира Алфонсо Пантизано.

Той пише, че всичко това е предизвикало тревога сред редица евродепутати и различни организации от цял свят, а техните телефонни обаждания в българските посолства в много държави принудили властите в София да реагират. Според Пантизано, присъствието на посланиците от Великобритания, Израел и Белгия, както и на дипломати от различни други страни като САЩ, Франция, Бразилия, Испания и Финландия, се е превърнало в истински щит за ЛТБТ общността в България.
В края на дописката си Пантизано пише: “Въпреки повтарящите се всяка година заплахи с насилие, в София се наблюдава положителна тендеция: събират се все повече хора, все повече млади хора решават да се отърсят от мрака на патриархалната система и да демонстрират за равни права. (…) Общността в София се сплотява.  Тя не се поддава на заплахи, но се пита какво ли я очаква догодина, когато България поема председателството на ЕС. За всичко това трябва спешно да се говори.”

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.