Какво става с организма след Ковид-19

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Какво става с организма след Ковид-19

Болки в мускулите, отпадналост, бъбречна недостатъчност, депресии – ново проучване сочи, че две трети от тежко преболедувалите Ковид-19 страдат от последствията му и половин година по-късно.

Коронавирусът оставя траен отпечатък върху здравето – по един или друг начин. Ново проучване показва, че дори онези, които са надвили инфекцията и официално се смятат за здрави, невинаги са добре. Те страдат от болки в мускулите, умора и психически смущения като страхове и депресии – това са най-често срещаните дълготрайни последствия от заразата, пишат учените в авторитетното медицинско списание „Lancet“.

Техните данни сочат, че и шест месеца след края на острата фаза от заболяването около две трети от лекуваните в болница пациенти продължават да страдат от последващи симптоми. „Нашият анализ показва, че след изписването от болницата при повечето пациенти продължават отраженията от заразата с коронавирус, поради което са необходими специални грижи и рехабилитация след изписването, особено за тези, при които инфекцията е протекла тежко“, казва Бин Цао, един от авторите на проучването.

Учените са изследвали 1733 души, изписани между 7 януари и 29 май 2020 година от една болница в Ухан. Хората били със средна възраст 57 години, повечето от тях са имали нужда от обдишване.

Пациентите били изследвани повторно след изписването – между средата на юни и началото на септември миналата година и учените установили, че 76% от тях са имали поне по един остатъчен симптом.

Умора, отпадналост, психически оплаквания

63 на сто казали, че изпитват умора и или мускулна слабост, 26 на сто имали проблеми със съня, а 23 процента страдали от страхове или депресии. Учените установили, че жените по-често страдали от психически оплаквания в сравнение с мъжете.

Освен това лабораторните тестове показали, че 13% от пациентите, чиито бъбреци са функционирали нормално по време на престоя в болницата, при повторното изследване се оказали с нарушени бъбречни функции.

При пациентите, прекарали Ковид-19 в особено тежка форма, дори и месеци по-късно били установени нарушени функции на белите дробове и недостатъчно снабдяване на тялото с кислород.

Слабости на проучването

Работата на китайските учени се покрива с резултатите на други досегашни проучвания за дълготрайните последствия от Ковид-19. Все пак китайското изследване има и някои слабости. Така например делът на изследваните пациенти с хронични белодробни и сърдечни заболявания е относително малък. А и данните за тези хора почиват не на лекарски прегледи, а на показанията на самите пациенти, чиито преценки понякога са и неточни. Като минус се изтъква и това, че не са били направени изследвания на хора, прекарали заболяването в лека форма.

Този факт би могъл да изкриви представите за броя на хората, които страдат от дълготрайни последици след заразата с Ковид“,  казва Йордис Фромхолд, главна лекарка на отделението за заболявания на дихателните пътища в рехабилитационната клиника „Медиан“ в германския град Хайлигендам.

По думите на Фромхолд, наред с пациентите, които са прекарали инфекцията почти незабелязано и след това са в отлично състояние, и тежките случаи, на които се е наложило да постъпят в интензивно отделение за обдишване, има и една трета група. „При тях заболяването преминава по-леко, те се задържат само за кратко в болницата и след това имат симптоми за период от един до три месеца.“

Различни остатъчни симптоми

Фромхолд посочва, че най-честите остатъчни симптоми, които тя е забелязала сред своите пациенти, са били наличието на умора и мускулна слабост. Лекарката обаче е имала и пациенти, оплакващи се от неврологични проблеми, болки в ставите и косопад. Всички те изпитвали несигурност – не разбирали какво става с тях.

В клиниката в Хайлигендам в момента се лекуват пациенти на възраст между 30 и 65 години, на които се провежда рехабилитация. Главната лекарка Фромхолд казва, че повечето от тях така и не успяват да се съвземат от инфекцията и да се завърнат обратно в трудовия живот.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.