Какво се знае за Христов

Убийството на Петър Христов: отново мутренски времена? Убийството на Петър Христов: отново мутренски времена?

Убийството на Петър Христов: отново мутренски времена?

Показното убийство на бизнесмена Петър Христов много прилича на предупредителен сигнал. Кой и какво иска да каже с това покушение срещу човек, за когото се твърди, че е близък до ГЕРБ?

Мутренските войни никога не свършват с едно или две покушения. Това е една от основните поуки от 1990-те години, когато стрелбите по улиците на София бяха едва ли не ежедневие, а малкото арестувани мутри настояваха да ги срещнат с прокурор, вместо с адвокат. Причината да припомняме тази поука е възкръсналото опасение, че мутренските войни се завръщат. Вижте вчерашното убийство на бизнесмена от Велико Търново Петър Христов, по когото бяха изстреляни осем куршума. В 10 часа сутринта. На оживен булевард. Или пък вижте случая с данъчния служител Иво Стаменов, който преди три седмици пострада от фронтална стрелба. Две новини, които често се коментират с неоснователната реплика, че изстрелите не са засегнали никого другиго – въпреки оживените места, на които са извършени покушенията. Защо тази реплика е неоснователна ли? Ами защото очевидно става дума за професионални убийци. Това също е белег на 1990-те, които запомнихме включително и със стрелби насред препълнени заведения.

За кого е предназначен този кървав сигнал?

Може да се спори дали мутренските времена се завръщат или просто никога не са си отивали. Но тук ще дадем приоритет на думата “завръщане”. Не че в последните години няма поръчкови убийства – има, разбира се. Но те не се извършваха с тази ослепителна сценичност, която видяхме при последните два случая в София.

Варненският бизнесмен Борислав Манджуков и Веселин Стоименов от ВИС-2, убити съответно през 2014 и 2016 година, са били причакани в безлюдните входове на софийските им кооперации; през 2015 шефката на кабинета на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова бе убита пред гаража си, без наоколо да има очевидци; през 2016 собственикът на модна къща „Агресия” Александър Антов беше убит в гората до Бистрица, а през лятото на 2017 дупнишкият бизнесмен Данаил Божилов бе убит в пловдивски парк.

Това са по-ярките престъпления от последните пет години. И при всички тях липсва този ексхибиционистки размах, който очевидно е бил част от последната софийска поръчка. Не е било достатъчно Петър Христов да бъде убит – нужно е било да се демонстрира дързост. И да се отправи посланието, че както и да се извърши, престъплението ще остане безнаказано. Сигнал, който е предназначен за живите. Въпросът е за кои точно.

Какво се знае за Христов

По данни на всички централни медии, без една, Петър Христов е близък до ГЕРБ и през 1990-те години е бил свързан с групировката СИК – среда, от която произхожда и самият премиер Борисов. Имал е тесни връзки както с хората, които са останали в подземния свят, така и с онези, които вече са се заели с държавни дела.

24 часа” и Нова телевизия твърдят освен това, че в края на 2009 Петър Христов е завел при министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов един от хората, които свидетелстват срещу “Наглите” – бившия затворник Валентин Михайлов-Ихтиманския. Самият Цветанов пък е избиран за депутат от района на Велико Търново – града, в който е съсредоточен целият разнороден бизнес на Петър Христов. Именно той е и един от основните донори за кампаниите на ГЕРБ още от 2007 година.

Подозрително мълчание

Повечето от тези информации бяха изцяло изключени от централните новини на обществената телевизия БНТ, която в последните седмици даде няколко повода да се предположи, че медията е пленена от управляващия политически елит. ГЕРБ не иска да се говори за това, което е очевидно за всички: че демонстративното убийство на бизнесмена може да е и предупредителен сигнал към водещата политическа сила в България. Сигнал, който е двойно по-звучен заради стартиращото европредседателство. И двойно по-опасен заради това, че прилича повече на сигнал за начало, отколкото на заключителен акорд.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.