Акцията по отвращаване приключи. Нейни жертви са всички: и управляващите, и опозицията, и избирателите. Не се мина и без фалшификации, които да ни отвратят от всичко публично. Нима ще допуснем да ни манипулират?
Клише е да кажеш, че нещо е невиждано, уникално или е за първи път в историята. Тази година обаче клишето е истина. Такава предизборна кампания в България никога не е имало. Избирателите бяха застреляни три пъти – веднъж пред очите им беше издигната димна завеса, която да им попречи да видят истинската кампания между политическите идеи; имаше и контролен изстрел, както е в най-добрите филми за мафията – мутро-прокурорско-шпионският сюжет, гарниран с 350 000 фалшиви бюлетини в последния момент, отврати хората от всичко публично; третият изстрел само показа, че филмите за мафията са бледо копие на живота – огромен ресурс беше инвестиран в партии-ментета, които объркаха и малкото останали неотвратени.
Какво разбраха избирателите?
Надпреварата на идеи се превърна в надпревара за оклеветяване
Отделих малко време, за да разгледам програмите на най-популярните 7 партии. (максималният брой в следващия парламент, според прогнозите) Има идеи, има предложения за решаване на конкретни проблеми на отделни социални групи или съсловия. Нито недоволните от цените на тока са научили кой как смята да реши проблема със злоупотребата на монополите, нито пенсионерите са разбрали кой как предлага да им изчислява пенсиите.
Дребните семейни фирми не са чули коя партия предлага радикално опростяване на административната тежест върху тях, още по-малко лекарите вече знаят коя партия какъв ред предвижда в разпадналата се система за публично здравеопазване. Е, до най-младите вероятно са стигнали крясъците, че Турция и САЩ са виновни за това те да нямат работа, но не от това имаме нужда, нали?
Избирателите никога не са чели партийните програми, но на всички предишни избори поне основните послания ставаха известни. Сега те бяха изолирани само в специализирани дебати по обществените радио и телевизия, които никой не забелязваше, защото информационният поток преливаше от скандали.
Прокурорът „открадна“ шоуто на политиците
Т.нар. „български Уотъргейт“ всъщност не беше един, а каскада от скандали. Всяка малка бомба, предизвикваше отсрещна реакция, следващата бомба – още по-рязка реакция, и така до момента, в който главният прокурор се превърна в централна фигура на кампанията. А кой номер в бюлетината е за Цацаров?
Прокурорът открадна шоуто от политиците, но трудно може да бъде винен за това. Намирането на баланс в тази ситуация е висше изкуство. Сотир Цацаров не можеше да подмине сигналите с мълчание, ако иска да изглежда решителен и различен от предшественика си. Но можеше да внимава в мярката и да не се опиянява от светлината на прожекторите. Дистрибуторите на секретни записи едва ли са очаквали чак такава подкрепа отвън.
В това време избирателите чуха колко безскрупулно управляващата партия е използвала властта си, видяха и безсилието на най-голямата опозиционна партия да предложи решения. Всяко нелицеприятно разкритие за едните беше последвано от още по-нелицеприятно разкритие за другите. В средата блестеше прокурорът, а за останалите политически сили просто не остана място на сцената, въпреки че част от тях имат наистина разумни решения.
В края на тази кампания интересът към изборите е по-нисък, отколкото в началото й, казват социологическите анкети. Винаги и навсякъде другаде е обратното. Операция „отвращаване“ беше повече от успешна. Хората приеха всичко като лични проблеми на „онези“ и просто решиха да не им се бъркат.
„Не гласувайте за нас“ Способни ли сме да сложим ред в „къщичката„?
Броят на очевидните ментета на тези избори надмина десет. Вероятно са и повече. Т.нар. лица от протестите се озоваваха в листите на никому неизвестни партии, грейваха от билбордове по пътищата, организараха концерти в цялата страна. Други не криеха връзката си с обвиняем №1 по време на последното правителство и основната си цел – да отмъстят на бившия премиер. Трети откриваха лъскави офиси на централни места в градовете и обещаваха да отзовават наред. Четвърти с пънкарски плам агитираха за руските енергийни проекти, пети… От къде се появиха, кога се организираха, с какви пари?
Едно от тези ментета „спонтанно“ събра хиляди хора в най-голямата зала на България, плати транспорта им от страната, а футболната легенда Христо Стоичков кацна като лице на организацията. Дни преди изборите популярен музикант от протестите срещу монополите призова публично: „Не гласувайте за нас, ние сме схема„. Нито една от тези партии няма да влезе в парламента, но всички заедно ще разпилеят достатъчно гласове, т.е. ще отнемат от истинските партии.
В тази кампания всички бяха жертви – и управляващите, и опозицията, и избирателите. Резултатите от това ще бъдат по-малко гласуващи, разпиляни гласове, отслабена политическа система, нестабилно правителство, вероятно и нови избори. Слаба България може да бъде от полза само на онези олигарси, които искат да отклонят страната от сегашната й ориентация, от демокрацията и от стремежа към върховенство на закона. За да дойде отново обичайният „освободител„, разбира се.
Дори и в нечии глави и кабинети да има такъв сценарий, той не може да бъде осъществен без съдействието на българите. Противодействието също е известно: умно и масово гласуване.