Каква е днешната българска младеж?

Каква е днешната българска младеж?

Каква е днешната българска младеж? Каква е днешната българска младеж?

Каква е днешната българска младеж?

Горди, че са българи: що за хора са днешните български младежи? Цели 81% от българските младежи се гордеят, че са българи. Повечето от тях нямат желание да емигрират, но пък проявяват опасно нисък интерес към политиката.

Каква е днешната българска младеж? Първо да уточним, че няма една българска младеж – има българска и ромска младеж. Уви, разделени са. Неприятно отчетливо. Пиша го прокативно грубо, барем някой се стресне.

Това е един от тъжните ми изводи от огромното изследване за младежта, което направихме през отминалата година с „Галъп интернешънъл“ и осмислихме с Института по социология „Иван Хаджийски“ под ръководството на фондация „Фридрих Еберт“. Изследването обхваща поколението на възраст между 14 и 29 години в десет страни от нашия регион. Тепърва предстоят сравненията с останалите.

Какво искаткакво ги вълнува?

Кои са новите неща в сравнение с изследванията за младежта, проведени през 2010 и през 2014 година? Ако се питаме кога новите социални медии ще победят традиционните, при младите това вече се е случило. Интернет е победил телевизията. Защото там може да се споделя. Въобще, поколението е наистина все по-споделящо. Социалното се е уравновесило с егоистичното. Ако в годините на прехода впечатление правеше развързаният индивидуализъм, днес махалото очевидно се е върнало. Не само заради известна нормализация към някакъв минимум солидарност, но и заради все по-мрежовото общество, в което живеем.

Без значение дали имат пари или не, младите държат да показват жизнен стил на консуматори. Мобилните устройства са много повече от средство за комуникация – те са един вид портал към допълнителна идентичност, който се мисли като неизменен атрибут, а не като вещ на лукса. Проверихме го и с нарочно изследване в райони, наричани гета: беден или богат, в гето или не – смартфон и лек автомобил трябва да имаш.

В сравнение с изследването през 2014 сега младите са по-големи оптимисти. Това, разбира се, е функция и на традиционната за младите поколения оптимистична настройка. Но има и (поне) един проблем, който се забелязва много по-отчетливо в сравнение с 2014 – опасенията от социална несправедливост (споменават се в 45% от случаите). Не е ясно какво точно влагат младите в това, но е ясно, че им звучи като проблем. Болезнено се усилва и усещането за корупция (42% от отговорите го съдържат). Към страховете, разбира се, се добавя и бедността (42%). И още, и още. В същото време обаче съзнанието за сериозни проблеми в обществото не води до активизъм – напротив, интересът към политиката е опасно нисък. Ако през 2014 година имаше цели 40%, от които може да се очаква някакъв интерес към външната и вътрешната ни политика, сега делът им е едва 14 на сто. А що се отнася до политиката на ЕС, спадът в интереса е от 31% на 11%.

Спада очевидно и желанието за емиграция. Ако през 2002 година 14% са казали, че нямат намерение да емигрират, през 2014 делът им вече е бил 47%, а през 2018 – цели 61%. В същото време национализмът като че ли расте. В десетте страни, обхванати от изследването, проверихме отношението към следните две твърдения: „Гордея се, че съм гражданин на моята страна” и „Би било най-добре, ако страната ни е населена само с истински българи/сърби/словенци и т.н.“. Оказва се, че цели 81% от българските младежи са съгласни с първото твърдение, а с второто – 65% от тях. И ако първото е форма на патриотизъм, а второто води към нещо по-злокачествено, ние, българите, се оказахме начело и по двете. Национализмът явно е на мода в България. Може би защото нямаме спомени за реални проблеми по тази тема, за разлика от много от обществата в региона.

Мариана Попова - Две хубави очи

И още данни за нагласите на българската младеж

А колко бързо порастват днешните младежи? С прехода от образование към заетост успяват по-бързо, отколкото с другия важен житейски завой – от родителския дом към собствено жилище и собствен личен живот. Да, надделява желанието за брак и две деца, но това все повече се отлага. В същото време сексуалната разкрепостеност продължава да напредва. През 2014 година 31% от младите са смятали въздържанието преди сватбата за добродетел, а 42% – за остаряло схващане. Днес 66% го намират за остаряло, а само 15% го виждат като добродетел.

И още интересни данни: стремежът към висше образование остава значим, но тенденцията към нарастване на това желание, наблюдавана в последните десетилетия, изглежда е прекратена. През 1987 година 54% искат висше, 62% през 1995, 69% през 2002, 73% през 2014, а днес – 59 на сто. В България явно висшето образование се е масовизирало и затова вече не е особена стръв. А и структурата на поколението не предполага допълнително настървяване. За образованието се мисли като за пазар. 31% са напълно съгласни, че в България оценки се купуват, а други 24% са донякъде съгласни с това твърдение. Не че младите харесват това, просто го констатират. А като първи фактор за намиране на работа посочват… късмет.

Накратко: онова, което така или иначе виждаме, се потвърждава от резултатите от това изледване. Идва едно прагматично, консуматорско поколение. Не бързат да приключват купона. Настройват се за яко работене и яко парти. В което място за деца и постоянна връзка има може би само на думи. Нищо изненадващо всъщност. Случва се нещо съвсем банално.

Вероятно това е новата нормалност. Но май е леко луксозна. Защото поколението изглежда твърде изнежено и твърде дистанцирано от обществения живот – на фона на потенциалните предизвикателства, които се задават.

Банално е и друго: че младите поколения се смаляват. Това е обща тенденция за нашата част от света. Единственото небанално в българския случай е скоростта на смаляването. Меко казано, небанално.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!