Как изглежда България отвън

Как виждат България отвънКак виждат България отвън

Как изглежда България отвън

Ако погледнем България отвън, ще видим една страна, която няма спешна нужда от промяна. Именно така мислят в момента на Запад. Това е съвсем нов момент за България, който обаче крие една голяма опасност.

Тези дни гледам как някакви хора се карат за Пловдив, а други им казват: „Погледнете на нещата отвън, изглеждат по-добре”. Та затова реших да пробвам да погледна България отвън.

Как изглежда България отвън

Тук май си имаме управление на меката сила, което определено е смущаващо. Но ми се струва, че на нашите западни и още по-западни партньори (защото това вече не е едно и също) не им е чак толкова важно какво е качеството на нашата демокрация. Важно им е просто България да не създава проблеми. И им е двойно по-важно с оглед на факта, че около нас проблемните страни стават все повече. Като вишеградци започват да звучат дори страни като Австрия, Румъния все по-често е сочена с пръст, а след евроизборите изобщо не се знае дали цяла Европа няма да „поизточнее“.

Въобще, образува се нещо, което вече не е точно група на инакомислещите държави, а по-скоро цяло източно крило на ЕС. Че и южно, като се имат предвид Италия и потенциалните други. Вече е позволено да се говори за център и периферия, а френско-германският договор, парадоксално, усилва страховете. Което, разбира се, е добре дошло за противниците на ЕС, но това е отделна тема.

Освен това самият Запад в момента е толкова зает със себе си, че не му остават време и сили за такива като нас. Американската политика е буквално раздвоена, а ЕС не може да покаже тяга. Между Вашингтон и Берлин хвърчат искри, в Париж лидерът, който беше призван да покаже новата харизма на Европа, се намира в доста сложно положение, а в Лондон вече не знаят дали да не спрат часовника, за да не идва месец март.

Доналд Тръмп пък като че ли иска да си говори не с ЕС и с НАТО, а с всяка държава отделно, правейки някакъв собствен кордон срещу Русия и Турция: от Полша и Прибалтика до Бяло море. В този смисъл България става важна и за него – напук на внушенията, че Борисов не е желан. Той лично може и да не е желан, но един сговорчив прозападен буфер срещу североизточни и югоизточни влияния винаги е добре дошъл. Добре е да ползваш и още по-утвърдения буферен инструмент ДПС. Така че, от гледна точка на Запада точно в този момент оста ГЕРБ-ДПС не е за събаряне, а за ползване. На Запада сме му нужни точно такива: добри или лоши – няма значение, важното е да сме стабилни и негови. Борисов добре го усеща и явно ще се мъчи да го „търгува“. Затова и ДПС се оказаха такива ярки атлантици напоследък. А може и да е заради някакви техни опасения, но в крайна сметка ефектът е един и същ.

Това е съвсем нов момент за България

От всичко това следва нещо много просто: точно в този момент не се вижда Западът да иска да променя България. А това не е било отдавна. Май дори не помним такъв момент.

Толкова за идеята, че едни съвестни надзорници следят дали нашите политици са добри. Тази наивност ни се разказва години наред, но проблемът на всяка наивност в политиката е, че е месоядно цвете. Нещо красиво, което накрая красиво те убива. Защото увлича хората и ги отвежда в задънена улица. Грозната прагматичност поне не увлича. Но това също е друга тема.

Всичко това обаче едва ли ще подейства като оздравително проглеждане. Напротив, за България е лоша новина. И това вече не е друга тема. Да, хубаво е, че Западът вече не може да се държи като опекун. Хубаво е също така, че започваме да проявяваме характер, защото това ни превръща в по-пълноценна част от Запада. Проблемът обаче е, че вече няма сила в страната или извън нея, която да каже лошите новини. И тук въобще не става дума за това кой е на власт. И опозициите да дойдат, те също едва ли ще направят нещо кой знае колко реформаторско, с което да оптимизират разходи и да санират обществени системи. Напротив: вижда се, че различните опозиционни настроения в страната (с няколко процента изключение) изобщо не са в тази посока.

А има толкова много лоши новини

Живеем в страна, в която има гета. В която не е ясно какво ще става с утрешните пенсии. В която здравеопазването става все по-проблемна сфера. В която усещането за справедливост от десетилетия е накърнено. И това са само малка част от примерите. Да споменаваме ли застаряването и всичко останало?

И тъй като обитаваме тази страна, ние не можем да я погледнем отвън. Искаме или не, гледаме я само отвътре тази България, в която вече цяло едно поколение свикна със съвсем грешно схващане за това каква трябва да бъде политиката.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.