Къде точно да премине автомагистрала "Струма"?

Къде точно да премине автомагистрала “Струма”?

Протест на "Приятели на Земята" Протест на "Приятели на Земята"

Къде точно да премине автомагистрала “Струма“?

ORF: Ще разруши ли магистрала “Струма” един уникален резерват? Проектът, който се изпълнява сега, няма нищо общо с онзи вариант, който беше представен за одобряване и финансиране, пише австрийско издание. В София не виждат алтернатива.

Пътят ще бъде част от един престижен проект: магистрала от Дрезден до Солун, която трябва да даде тласък на икономиката, туризма и развитието на отделните региони. Около 170 километра от бъдещия транспортен коридор ще преминават през Югозападна България – по автомагистрала “Струма“. Целият трафик от София в посока Гърция навярно скоро ще преминава през един природен резерват – Кресненското дефиле, посочва на сайта си австрийската обществена радиотелевизионна компания ORF.  

Изданието пише за протестите на български природозащитници, които са решени на всяка цена да попречат на изграждането на нов път. „Кресненското дефиле е природен бисер, включително и в сферата на биоразнообразието: там се срещат над 3500 биологични видове, 92 от които са защитени от ЕС. Сред тях са скалният орел, белоглавият лешояд, пъстрият пор, както и редица застрашени видове костенурки, птици и прилепи. Освен това дефилето е истински биотоп за пеперуди“, четем на сайта на ORF.

Заради богатото си видово разнообразие, Кресненското дефиле е включено в програмата на ЕС за защитените територии “Натура 2000“, припомня още австрийското издание. В тази връзка от екосдружението “Приятели на Земята” – България посочват, че строежът на нова магистрала на това място ще наруши правилата на ЕС. А според Десислава Стоянова от сдружението, проектът ще нанесе огромни вреди на животинския свят.

Отговорност за екологичните вреди носи и ЕС?

Известна част от отговорността за тези вреди, според еколозите, ще носи и ЕС, тъй като автомагистрала “Струма” се изгражда основно с европейски пари – още от 2008 година Общността отпуска средства за изграждането на отделните отсечки на магистралния път. Парите идват основно по линия на Кохезионния фонд за икономически по-слабо развитите страни-членки, както и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Брюксел обаче гледа на проекта като на важна мярка за свързването на Южна със Северна Европа, както и на България със съседните ѝ страни.

Дотук в проекта са инвестирани около 600 милиона евро. С тях през последните 11 години бяха изградени предимно онези отсечки от магистралата, които не са оспорвани – те се намират северно и южно от Кресненското дефиле. Природозащитничката Десислава Стоянова обаче смята, че до няколко седмици строителството може да започне и в оспорваната част от участъка – т.е. в самото дефиле.

По-нататък в статията се посочва, че в плана е залегнала концепция за два паралелни пътя: автомобилният поток в южна посока  – от София към Гърция – ще преминава през дефилето по съществуващия сега път, а за обратната посока ще бъде изграден нов път с множество тунели и виадукти, който ще преминава източно от дефилето. Предвидени са също и крайпътни места за почивка и паркинги. А съществуващият сега път през защитената територия в дефилето на Струма ще бъде основно ремонтиран.

Някакъв съвършено различен проект

Работата е там, че този план няма нищо общо с проекта, който първоначално е бил представен за одобрение и финансиране. В екологичната оценка за проекта, извършена от европейска страна, Еврокомисията навремето беше препоръчала два възможни варианта с цел защита на околната среда: или магистралата изцяло да заобиколи Кресненското дефиле, или движението да бъде вкарано в тунел под него. Подобно подземно съоръжение с дължина от 15 километра щеше да излезе много по-скъпо, но пък би предотвратило нанасянето на екологични вреди. Воден от убеждението си, че българското правителство ще следва именно този план, Брюксел продължи да отпуска на София средства за отделните участъци, както и за подготовката за прокарването на тунела, пише австрийското издание.

През 2017 година обаче България изведнъж се отказа от идеята за тунел. В основата стоеше оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС), потвърдена и от Върховния съд, според която изграждането на тунел ще увеличи риска от земетресения в региона и от замърсяване на подпочвените води. Критици обаче предполагат, че идеята за строеж на тунел е била изоставена поради невъзможността той да бъде осъществен от българска фирма. А това би означавало България да връща пари на ЕС.

В София не виждат алтернатива

Правителството отрича това категорично и твърди, че надземният вариант на магистралата е много по-екологичен. Освен това той отговарял на всички национални и европейски стандарти, а бързото му осъществяване щяло да намали и големия брой катастрофи, които стават по това шосе.

Правителството в София не вижда алтернатива на своя проект за два паралелни пътя. Редица неправителствени организации обаче смятат тунела за най-добрия вариант. На запитване на ORF Еврокомисията е отговорила, че България още не е поискала официално отпускането на средства за изграждане на спорната отсечка от проекта. Чак когато това се случи, Комисията ще проучи дали е било спазено европейското законодателство, вкл. за опазване на околната среда, преди да бъде взето решение за финансиране на оспорвания участък, съобщава изданието и допълва, че надеждите на българските еколози са за евентуална намеса от страна на ЕС.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!