София “заглушава емисиите” от Брюксел
В деня, когато в центъра на София се разигра криминалният сюжет между неизвестен снайперист и известен подсъдим, се случи и нещо друго, нещо много важно. Но (почти) никой не му обърна внимание.
Стрелбата пред Съдебната палата е инцидент, покушението срещу съдебната система е процес. Въпреки че това са произшествия от различен порядък, между тях има дълбока причинно-следствена връзка. В нейните бримки са оплетени фигури и папки, стражари и апаши, сюжети от потайностите на българския преход, покрай които минаваме невежи, незнаещи, нехаещи.
В деня, когато в центъра на София се разигра криминалният сюжет между неизвестен снайперист и известен подсъдим, медиите бяха информирани за доклад на десет неправителствени организации до ЕК, в който се прави обобщена оценка на състоянието на съдебната реформа и се настоява за конкретни структурни промени.
Зад кулисите
Тиражните медии се отнесоха към тези два сюжета по следния красноречив начин: вторачиха се в мимолетността на първия и пренебрегнаха неизменността на втория. Ако бяха проявили малко повече въображение, щяха да предложат на публиката доста по-богати интерпретации на една ненадейна случка, която най-вероятно ще попълни списъка на неразгаданите афери от подкупния свят на днешна България.
Генезисът именно на този свят, впрочем, може да бъде „въобразен” след внимателно прочитане на документа, изпратен до Европейската комисия – документ, който има амбицията ако не да замести мониторинговия доклад на Комисията, то най-малкото да синтезира процесите, които наблюдаваме в съдебната система на България, и да съобщи както на Брюксел, така и на София кои са належащите структурни промени, които биха довели до реална реформа в магистратурата.
А хората?
Новина няма. Брюксел няколко пъти ясно показа, че познава и следи отблизо състоянието на съдебната система в България. София няколко пъти ясно показа, че това не я интересува. А хората? Оставени на тиражните медии, на тях им е трудно да се ориентират, защото – по стар навик от тоталитарно време (когато Дойче веле, БиБиСи и Свободна Европа бяха “вражески” станции) – София “заглушава емисиите” от Брюксел.
Точно затова докладът до ЕК, заместващ мониторинга на съдебната власт, е още по-важен. Констатациите и препоръките в него са направени от няколко сдружения, специализирани в областта на правосъдието, които от години се занимават с анализ на правната система в България. В същото време този документ показва консолидация на организации, които “имат необходимата експертиза да предлагат капацитетни мерки и да бъдат ефективен коректив на администрирането на съдебната власт”.
Едно неизвинено отсъствие
Сред десетте организации, подписали доклада (а това са: Съюзът на съдиите, Съюзът на юристите, Българският институт за правни инициативи, Български адвокати за правата на човека, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Български Хелзинкски комитет, Институт за развитие на публичната среда, Асоциация „ФОРУМ„, Фондация „РискМонитор„, Сдружение „Център на НПО в Разград“ – Национална НПО мрежа за гражданско наблюдение на съда в България), няма нито една журналистическа организация.
Неизвиненото отсъствие на журналистиката е част от злокачествената атмосфера на българската публичност, в която нищо не е такова, каквото изглежда. Липсата на ефективни медии, липсата на прозрачност в собствеността и финансирането, “липсата на хигиена в отношенията между политически и бизнес фигури от една страна и журналисти или лица, контролиращи редакционната политика на медиите, от друга – създава среда, в която неформалният натиск и корумпирането се осъществяват изключително лесно”, се казва в доклада.
Голямото говорене
Нормално е бравурното оживление след вчерашния опит за покушение да засенчи този доклад. В следващите дни ще се наситим на разнообразни хипотези за стрелбата, ще си припомним съдебното досие на онзи индивид с шапкарския прякор, ще слушаме версии на специалистите по снайперисти и – разбира се – съжденията на министъра на вътрешните работи и на неговия началник.
Стрелбата пред Съдебната палата е инцидент, покушението срещу съдебната система е процес. Въпреки че това са произшествия от различен порядък, между тях има дълбока причинно-следствена връзка. В нейните бримки са оплетени фигури и папки, стражари и апаши, сюжети от потайностите на българския преход, покрай които минаваме невежи, незнаещи, нехаещи.
И ще бъде все така, тъй като „публичността не прераства в прозрачност, още по-малко – в обществено участие”.