Десетки хиляди българи пристигат в Германия с надеждата за по-добър живот. Повечето обаче имат шансове само за работа на черно, което ги превръща в обект на безмилостна експлоатация, оставаща скрита за повечето германци.
Тежък труд без пари.
В ранни зори на един от площадите в Хамбург се събират мъже с изтъркани якета и евтини найлонови торбички. Това са работници от България и Румъния. Надеждата им е, че някой ще ги вземе на работа, за да изкарат малко пари на черно.
И действително – една кола спира. Няколко от късметлиите се качват. В колата става бързо ясно, кой диктува положението – работодателят. По пет евро на час – толкова е тарифата. Пари, за които никой друг в Германия не би се съгласил да извършва тежък физически труд. Затова и се работи нелегално – най-вече по строежи.
В устата на вълка
„Често се качваме в колите със страх , без да знаем дали изобщо ще ни платят по-късно“, казва един от работниците. Някои от тях са регистрирали дори еднолични фирми, т.е. престоят им в Германия, формално погледнато, е легален. Друг е въпросът, че част от тези фирми също са фиктивни. Никой от работодателите, които ги наемат, не сключва обаче с тях легален договор.
„Доверихме се на германските закони, дойдохме тук и попаднахме в устата на вълка. Дължат ни много пари за изработен труд“, оплаква се българин, който има официално регистрирана фирма. Това е кръговрат от безработица и измами. От една страна – гладни чужденци, от друга – германски работодатели, използващи безогледно този факт. Често се стига до скандали помежду им.
Някои от чуждите наемни работници спят по цели седмици в колите си. И никоя германска институция не се чувства отговорна за тях. Маркус Шрайбер от общинската управа в Хамбург обяснява: „Ние отговаряме само за регистрацията на фирмите.“
Разпределението на правомощията между отделните служби и власти обаче оставя и вакууми. В един от тях съществува българинът Иван, който живее на 16 квадратни метра със сестра си, зет си и племенника си. Взели са стаята под наем от друг наемател – за цели 350 евро на месец.
Престъпление има – отговорни обаче няма
Иван показва документа за това, че е регистрирал фирма. Досега обаче не му е донесъл късмет. Разбира се, че му се иска да работи като всички останали граждани на ЕС – легално. Сега обаче най-много му се иска да си получи парите, които е заработил. Той не е единственият с подобна съдба.
И други наемни работници показват документи за фирми, старателно попълнени от тях списъци с изработени часове, но изработени „на черно“ – без легален договор. Работодателите им оставят обикновено само малките си имена и мобилен телефон за връзка.
Борбата срещу нелегалната работа не се е увенчала с особен успех
Иван и племенникът му си търсят от подобни „началници“ общо 8 хиляди евро – неплатени надници и то за тежък физически труд на един от строежите в Хамбург. Шефът на фирмата отказва интервю, заявявайки че нито един българин не е бил пряко нает от него. Да, вярно е, че българите не са наемани лично от него, а от друга фирма. Но тази фирма също работи за него. Така германските фирми печелят на гърба на гладните източноевропейци. Синдикалистът Петер Бреме се възмущава:
„Най-лошото е, че това са граждани на ЕС с регистрирани фирми, които обаче нямат възможност да сключат нормални трудово-правни отношения и затова биват мамени от работодателите си“, казва той и обещава помощ. Въпреки всичко българските наемни работници са всяка сутрин на Хамбургския площад, разпънати между надеждата и робията в богата Германия.