Изборите в САЩ: Байдън сериозно изпреварва Тръмп

Donald Trump en Joe Biden Donald Trump en Joe Biden

Изборите в САЩ: Байдън сериозно изпреварва Тръмп

Окончателните резултати още не са известни, но към момента вече е ясно, че в надпреварата за Белия дом Байдън сериозно изпреварва Тръмп: трябва му победа само в още един щат.

Джо Байдън успя да преодолее първоначалната разлика и спечели оспорваната надпревара в щатите Мичиган и Уисконсис. В Невада, Северна Каролина, Джорджия и Пенсилвания преброяването на гласовете още не е приключило. И в Джорджия, и в Пенсилвания Тръмп водеше убедително, но в нощта срещу четвъртък Байдън сериозно скъси дистанцията. В същото време Тръмп, който още в сряда побърза да обяви, че е спечелил изборите, оспорва резултатите в няколко щата и вече предприема юридически стъпки.

Президентът Тръмп печели вота в Кентъки, Канзас, Луизиана, Уайоминг, Западна Вирджиния, Южна Каролина, Алабама, Мисисипи, Тенеси, Оклахома, Арканзас, Южна Дакота, Небраска, Юта, Охайо, Мисури, Айова и Монтана. Вицепрезидентът (2008-2016 година) Джо Байдън надделява в Колорадо, Ню Мексико, Върмонт, Вирджиния, Роуд Айланд, Ню Йорк, Ню Джърси, Масачузетс, Мериленд, Илинойс, Делауер, Кънектикът, Минесота, Хавай, Федерален окръг Колумбия, Ню Хемпшир, Калифорния, Ореган и Вашингтон.

През 2016 година Доналд Тръмп беше избран за 45-ия президент на САЩ. Той е роден през 1946 година в Ню Йорк. Тръмп наследява многомилионен бизнес в недвижими имоти от баща си Фредерик Тръмп. Той става популярно лице в САЩ заради инвестициите си и участието в различни телевизионни формати. През 2016 година изненадващо печели номинацията за президент на Републиканската партия, а след това надделява над Хилари Клинтън и е избран за президент на САЩ, въпреки че получава близо 3 милиона по-малко гласове от съперничката си.

Джо Байдън е вицепрезидент на САЩ по време на двата мандата на Барак Обама (2008-2016 година). Байдън е роден през 1942 година в католическо семейство в Скрантън, Пенсилвания. Той е сенатор от Делауер в продължение на 36 години (1973-2009). Байдън се кандидатира за номинацията на Демократическата партия за президент на САЩ два пъти – през 1988 и 2008 година. През 2008 година губи номинацията от сенатора от Илинойс Барак Обама. Обама впоследствие избира Байдън за свой вицепрезидент.

КОЛКО ВЛАСТ ИМА ПРЕЗИДЕНТЪТ НА САЩ?

Това казва Конституцията

В САЩ президентският мандат трае четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител, т.е. управлява изпълнителната власт, в чиято система впрочем са заети около 4 милиона души. Задача на президента е да прилага гласуваните от Конгреса закони. Освен това той може да приема чужди посланици и по този начин да признава държави.

Кой кого контролира?

Трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната – са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, министрите в кабинeта си и посланиците на САЩ – но само със съгласието на Сената. Това е един от механизмите, с които законодателната власт контролира действията на изпълнителната власт.

Силата на “Състоянието на съюза”

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за “Състоянието на съюза”. Президентът няма право да внася проектозакони в Конгреса, но по време на речта си може да посочва своите приоритети. Това означава, че той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса – при това публично. Но и нищо повече от това.

Президентското вето

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с 2/3 мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1500 случая на наложено от президента вето. От тях едва 111 са били прегласувани успешно, а това се равнява на малко повече от 7%.

Скритата власт на президента

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дават ясна представа за това каква реална власт притежава президентът. Защото той има право на още един вид вето, известно като “джобно вето“: той може да “прибере в джоба си” даден законопроект и да го направи невалиден, без Конгресът да може да го прегласува. Дотук този трик е бил използван близо 1000 пъти.

Разпоредби със силата на закон

Президентът на САЩ може да налага на правителствените служители определено поведение. Издаваните от него административни разпоредби, т.нар. “Executive Orders“, имат силата на закон. Което обаче не означава, че всичко му е позволено: съдилищата могат да ги касират, а Конгресът – да ги спира със съответни контразакони. Освен това новият президент може да отменя разпоредбите на предшественика си.

Той може да разиграва Конгреса

Президентът има право да сключва договори с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат приети с 2/3 мнозинство в Сената. Това може да се избегне, ако вместо договор президентът сключи един вид междуправителствено споразумение “Executive Agreement“, за което не се изисква одобрението на Сената. Такива споразумения са валидни докато Конгресът не ги оспори или спре със закон.

Кой може да обявява война?

Президентът е Върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Не е много ясно обаче доколко при въоръжен конфликт президентът може едностранно да се разпорежда с войската. След войната във Виетнам, Конгресът прокара следното правило: президентът може да се възползва от компетенциите си, докато Конгресът не ги оспори.

Как да спрат президента?

Ако президентът превиши или злоупотреби с правомощията си, или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по отстраняване от длъжност. Дотук е имало два такива опита – и двата неуспешни. Много по-ефективен инструмент за блокиране на президентските начинания е прекратяването на финансирането на определени президентски инициативи след гласуване в Конгреса.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.