Изборите на 4 април: Не е нагласено. Просто толкова си могат

Гласуване по пощата 2021 Гласуване по пощата 2021

Изборите на 4 април: Не е нагласено. Просто толкова си могат

Изборите в България са пред провал. Има изгледи те да бъдат направо провалени и компрометирани. С действията и бездействията си управляващите направиха много за това.

През годините покрай изборите в България сме се нагледали на какви ли не неразбории, неуредици и безобразия. Изборите, които предстоят в края на тази седмица обаче, имат всички „шансове” да бият видяното досега.

Какво да се прави – пандемия, ще кажат някои. Да, заради пандемията ситуацията наистина е извънредна. Имаше обаче много какво да се направи, за да бъдат свързаните с нея неудобства и затруднения преодолени в значителна степен. Но не. Вместо това с действията и бездействията си мнозина ги забатачиха и заплетоха още повече, така че изборите да бъдат изправени на ръба на провала и компрометирани в очите на избирателите – юридически, политически и морално.

Пандемията и правото на глас

Чрез закъснели, ненавременни и нелогични мерки, затваряния и отваряния така нареченото „управление” на коронакризата, например, ловко направи така, че пикът на нейната трета и най-силна вълна да съвпадне точно с изборите. Ефектът от това съвпадение е, че вероятно стотици хиляди хора по един или друг начин ще бъдат възпрепятствани да упражнят правото си на глас.

Първо, атмосферата на напрежение и тревога в обществото ще откаже мнозина от онези, които се притесняват за здравето си, да излязат, за да гласуват. Страхът ще намери израз в ниска избирателна активност, на която някои от участниците в изборите много се надяват.

Съвпадението на изборите с пика на третата вълна обаче ще има още едно, съвсем пряко и много по-точно измеримо отражение. Около 100 хиляди (а може би и повече) избиратели – болни или контактни на болни, които са, или тепърва ще бъдат изолирани и карантинирани без право да напускат домовете си, практически ще бъдат лишени от конституционното си право на глас.

Защото сред наличните възможности за решаване на този проблем (една от тях видяхме напоследък в Нидерландия, където изборите продължиха три дни) беше избрана възможно най-неработещата – т.нар. подвижни секции. Сега, с наближаването на изборния ден, отдавна предизвестеният организационен и логистичен провал на това решение става все по-очевиден.

Мимоходом да споменем, че и значителна част от желаещите да гласуват българи в чужбина, чийто брой постоянно расте, няма да могат да го направят. Заради нежеланието на управляващите да въведат някаква форма на дистанционно гласуване или поне да отменят дискриминационното ограничение за броя на избирателните секции в страните извън ЕС. Във Великобритания, например, която е вече сред тези страни, са покрити критериите за 80 секции, но ще бъдат разкрити само 35.

“Перфектна изборна буря”

Заради необходимостта да се подмени голяма част от членовете на секционните комисии и невъзможността те да бъдат качествено обучени, пандемията задълбочи един от най-сериозните и хронични проблеми на изборния процес – слабата подготовка и ниската компетентност  (граничеща с неграмотност) на мнозина в изборната администрация.

На този фон като по поръчка се появи и проблемът с изборните протоколи. Заради въвеждането на възможността да се гласува и с хартиени бюлетини, и с машини, както и заради някои „дребни” редакционни промени в закона, оформянето на протоколите е изключително усложнено. Което вероятно ще доведе до огромен брой грешки, ще затрудни в огромна степен целия процес и ще забави с дни отчитането на изборните резултати. Шефът на фирмата-преброител (който знае какво говори) определи ситуацията като “перфектна изборна буря“.

Изреденото дотук е само част от проблемите, които, както никога досега, застрашават и без туй крайно ниското доверие в изборния процес.

Кой и защо

Странното е, че всички са единодушно съгласни с тази оценка. Това е естествено за опозицията, според която става дума за „институционален удар срещу честността на изборния процес”, „организиран целенасочено хаос” и „блокаж на изборния процес”.

За разлика от друг път обаче това мнение се споделя и от управляващите. Те заговориха за умишлено създаване на „хаос и среда за политически спекулации и коментари” и за „опит за вкарване на страната в дълбока конституционна криза”. И дори се опитаха да прехвърлят вината върху представителите на опозицията в Централната избирателна комисия. Истината обаче е, че вината е изцяло и единствено тяхна.

Те си предложиха и гласуваха всички недомислици, като отказаха дори да обсъждат каквито и да било други предложения. Защо го направиха? Нещата изглеждат като нарочно нагласени, но, както и в други подобни случаи, най-вероятният отговор гласи: без да искат, просто толкова могат.

В интерес на справедливостта обаче трябва да кажем, че имаше и нещо, което не беше в техните ръце – датата на изборите. И да признаем „заслугата” и на президента.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.