ИТН предложи правителство: какво ни каза Слави Трифонов

Слави Трифонов

ИТН предложи правителство: какво ни каза Слави Трифонов

Шеметен обрат: Слави Трифонов, който преди мълчеше, когато го питаха, сега проговори преди да го попитат. Лидерът на ИТН предложи правителство, което вероятно е изненада за всички. Какво означава този ход?

Много се чудих какво ще измисли Слави Трифонов за новите избори. Хичкоковският съспенс на мълчанието нямаше как да се повтори, а пък просто да седне и да си говори с потенциални партньори за коалиция би деградирало “Има такъв народ” (ИТН) до някаква обикновена политическа партия. А нали тъкмо партийността е онова, което всъщност той иска да изчегърта?

И ето шеметният обрат, с който господин Трифонов отново успя да прикове вниманието: ако преди мълчеше, когато го питаха, сега проговори преди да го попитат, още преди изборните резултати от чужбина да му дадат първенство. Предлага правителство, което не само не е коалиционно, а вероятно е изненада и за потенциалните подкрепящи го партии в бъдещия парламент. Дали затова са му отказали да участват Петков, Василев и Денков от служебното правителство?

Гледай как се прави

Какво ни каза т-н Трифонов?

Ходът е не само художествено интересен, но и изключително ловък политически. Парламентарните групи, които решат да не го подкрепят, биха поели върху себе си отговорността за нов провал, за избори или марионетно правителство от трети опит тип “Беров“. От друга страна този жест е насочен към мета-протестния вот, подкрепящ г-н Трифонов – т. е. не просто вот против едните управляващи, а против партийната система изобщо.

Жестът изразява нескривано презрение към системата, надменност, досада. По подобен начин действаше и отказът му да дискутира с опоненти, да отговаря на журналисти, да напуска Фейсбук-владенията си. Изключение беше отношението му към успелите българи в чужбина, които говорят чужди езици и с които той наистина емоционално общуваше. Защото народът не е някаква природна даденост; народът се конструира в хода на политическите битки. А какъв е народът, който г-н Трифонов ваеше в своите кастинги? Как се различава той от народа, седящ на пънчетата около Борисов, народът на площада миналата година или по историческите възстановки на лъжепатриотите – ето тема, за която тепърва ще говорим.

Няма изненада в това, че акцентът на кабинета, предложен от Трифонов, е експертен – популизъм и технокрация всъщност вървят ръка за ръка. Популистите искат да се обръщат директно към народа – един с обещания, друг с нарочване на врагове, трети с песни, въпросът е да се прескочат всичките междинни звена в обществото. Новите медии правят това късо съединение между лидер и народ още по-лесно осъществимо. Междувременно все пак трябва да текат някакви управленски процеси и ето ролята на експертите – да вършат каквото трябва без много-много да ни занимават. Каква политика има в здравеопазването или пък в приватизирането на ББР? Нещата са ясни и няма какво да говорим, просто назначаваме добрите хора, които знаят езици, на съответните места. Допускам, че фигурата на предложения за премиер Николай Василев (сам по себе си май почтен човек) ще събуди разнообразни конспиративни теории, доколкото той беше от юпитата на царя. А може и точно затова да е бил избран, да събере огъня върху себе си? За повечето от останалите имена не знаем много и вероятно това е идеята. Чудесно прозвуча предложението за жена – министър на отбраната и ромка, която ще се занимава с проблемите на това малцинство. Повечето от останалите засега си остават с езиците.

Най-проблематична беше програмата за управление, която предложи лидерът на ИТН. Да се построят колкото трябва детски градини, магистрала край морето и да се накажат престъпниците – ами всички сме “за”. Ама как ще стане, откъде пари и с каква прокуратура – не е наша грижа, нали си има експерти. Върхът на всичко обаче е проектът за космизиране на България – изпращането в космоса на мъж, жена и северномакедонец. Последният вероятно следва да виждаме като път към решаване на задънената улица, в която ни вкара ветото на Скопие. Но какво пък, важното е да помечтаем.

Как България да стане отново управляема?

Българската политическа система вече е влязла в тежка криза. През подобна криза са минали повечето южноевропейски народи – вероятно е въпрос на политическа култура: тук просто не умеем да правим коалиции, “компромис” е мръсна дума, подобно на “рогоносец“. Нали забелязвате с какво ни занимават журналистите непрекъснато – ти защо се видя с този, ти защо пи кафе с онзи? И ето къде се озовахме: няколко стотни преднина в парламент от 6 партии, излъчен с 40% гласували, а първата политическа сила отказва да взаимодейства с останалите в поза take it or leave it. Време е да се замислим за това как страната ни може да стане отново управляема. На масата вече има идеи. Ето няколко: 

– Мажоритарната система, за която настоява г-н Трифонов. Не знам дали при нея се избират по-качествени или пък независими хора, по-важното ѝ следствие е, че в миналото е стабилизирала страни като Франция и Италия (там е частична), защото ликвидира малките партии и ги принуждава да се явяват на избори коалирани предварително.

– Вдигане на прага за влизане в парламента. Например в Турция след 1970-те години той се вдига на 10% и пак убива малките партии (тайно причината е в парламента да не влизат кюрдите). Тази не ми харесва, но обсъждаме възможности, нали така?

– Президентска или полупрезидентска система. Тази идея се търкаля отдавна, достойното поведение на президента Радев отново я актуализира. В първия вариант президентът управлява, във втория – разпуска парламент, назначава правителства. Е да, но за жалост това иска Велико народно събрание.

– Най-лесно и безболезнено приложима ми се струва системата, приложена в съседна Гърция: бонус на първия. Нещата си остават както сега, представени са всички политически чувствителности, само първата партия получава (там) допълнителни 40 места в парламента и може много по-лесно да състави правителство. Аз бих заложил на нея.

Ако ви идва нещо по-добро на ум, кажете. Междувременно не е лошо ние, гражданите, да почнем да бойкотираме политици, които отказват диалог, окопават се в идеологически траншеи и се поставят над основната си функция: да управляват разумно държавата.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.