Искам да напусна Русия

Парадоксът в Русия Парадоксът в Русия

Над 30 милиона руснаци искат да напуснат Русия

Над 30 милиона руснаци искат да напуснат Русия за постоянно, става ясно от данни на център “Левада“. За 10 години страната е загубила 1% от икономически активното си население. Това е “сериозен проблем” за Русия.

Растящото желание на руснаците да напуснат родината си представлява “сериозен проблем” за Русия. По данни на професора по икономика от парижкия Институт по политически изследвания Сергей Гуриев, представено от германския вестник “Ди Велт” в неделя (18 юли), в течение на последното десетилетие страната е загубила 1% от икономически активното си население, включително онези, които са най-вече склонни към предприемачество и заинтересовани в иновациите.

Емиграцията си остава само мечта?

Така Гуриев коментира резултатите от социологическото проучване на център “Левада“. От тях става ясно, че всеки пети жител на Русия (22% или почти 32 милиона души) биха искали да живеят в чужбина за постоянно. През 2017 година подобен отговор са дали 15% от запитаните.

Делът на онези, които никога не са се замисляли да напуснат Русия, е 69%, което представлява спад с 9% в сравнение със септември 2019. А онези, които понякога се замислят за емиграция, са 20% – това е най-високото ниво от 2013 насам. Същевременно обаче малцина предприемат конкретни стъпки, за да напуснат страната. Само 1% от запитаните твърдо е решен да емигрира и вече работи по събирането на нужната документация.

Най-вече младите не искат да живеят в Русия

Според социологическите данни, най-вече младите руснаци имат желание да емигрират. Почти половината от запитаните на възраст между 18 и 24 години (48%) имат такова намерение, както и всеки трети от руснаците във възрастовата група между 25 и 39 години. По-възрастните руснаци нямат особен интерес към живота зад граница. Само 7% от запитаните над 55 години биха напуснали Русия.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.