Интригата след изборите: три възможни варианта

Левски: Интригата спира хода на народната работа

Интригата след изборите: три възможни варианта

Ще има ли България най-после редовен кабинет? Оттук нататък са възможни три варианта: България може да поеме по пътя на промяната, да се върне назад или да продължи да тъпче на място. Ето какво конкретно означава това:

Ще има ли България най-после редовен кабинет? Краткият отговор гласи: по-вероятно е да има. Основанията за него обаче са свързани не толкова с изборните резултати, колкото с други фактори. Иначе резултатите сами по себе си не звучат много оптимистично.

Три варианта

Не звучат много оптимистично, защото на практика (макар и с някои разлики в списъка на бъдещите парламентарни играчи и тяхната подредба) като цяло съвпадат с резултатите от предишните два избора и в много голяма степен предвещават повторение на ситуацията след тях.

Независимо от това коя партия е първа и коя е втора, големият въпрос на тези избори бе за съотношението на силите между партиите на промяната и партиите на статуквото. Това съотношение в общи линии остава непроменено, така че нищо не е изключено. Оттук нататък са възможни три варианта. България може да поеме по пътя на промяната (която според някои вече е започнала), да се върне назад или да продължи да тъпче на място.

MFA Bulgaria: Благодарим на българските общности зад граница за активното им участие при организирането на вота в чужбина на 14 ноември 2021 г.

Партиите на промяната

Първият вариант е партиите на (донякъде условно казано) промяната най-после, от третия път, да успеят да съставят парламентарно мнозинство и да излъчат редовно правителство. На изборната стартова линия тези партии бяха с една повече в сравнение с изборите през април и юли. Но накрая в парламента се оказаха пак толкова – три. Които, също както в предишния парламент, не успяха да постигнат основната си цел – да съберат мнозинство от поне 121 депутатски места, за да могат без помощта на някоя от старите партии да съставят правителство.

Както можеше лесно да се предвиди, надеждата, че появата на новата партия „Продължаваме промяната” ще разшири присъствието на политическите сили, желаещи промяна на доскорошния модел на управление, се оказа напразна. Ефектът от тази поява излезе нулев за съотношението на силите между двата лагера, след като вместо да привлече допълнителни избиратели, новата партия отне от гласовете на другите реформаторски партии. Една от тях – „Изправи се БГ! Ние идваме” – дори остана извън Народното събрание. Победилата на изборите през юли „Има такъв народ” пък понижи резултата си повече от два пъти. Което, разбира се, е и следствие от досегашното ѝ поведение. Така, между другото, избирателите дадоха ясен отговор на въпроса, занимавал всички през лятото – кой е виновен за проваления опит за съставяне на правителство.

Тук пътьом да отбележим, че в лицето на „Продължаваме промяната” храбрият български избирател отново гласува голямо доверие на нова политическа сила, за която не знае почти нищо (освен за двамата ѝ лидери и още някоя и друга личност).

И така – партиите на промяната отново ще се нуждаят от помощта на БСП. Задачата донякъде се улеснява от обстоятелството, че мандатът за съставяне на правителство ще отиде при „Продължаваме промяната”, а не при БСП. Това вероятно би намалило претенциите на социалистическата партия за водеща роля и би я направило по-сговорчива. Но и така, за да се стигне до коалиционно споразумение, ще трябва да се направят много компромиси и да се преодолеят много видими и невидими препятствия. И съвсем не е изключено партиите на промяната (плюс БСП) отново да не се разберат.

Партиите на статуквото

Колкото и на пръв поглед да изглежда малко вероятно, не е изключен и вторият вариант – парламентарно мнозинство и правителство на партиите на статуквото начело с ГЕРБ, каквито заявки се чуват от техния лагер. Трябва да се отбележи, че те потвърдиха резултата си от предишните избори. Въпреки лавината от скандални разкрития за безобразията по време на над десетгодишното управление на партията на Бойко Борисов и въпреки демонстративното връщане на Делян Пеевски в листите на ДПС и в парламента. Което води до доста нелицеприятни изводи за избирателите на тези партии.

Досега всички партии на промяната (плюс БСП) се заричаха, че не биха влезли в каквито и да било отношения с двете партии, олицетворяващи предишния модел на управление. Дали обаче някои от тях не биха се отметнали от думата си и не биха подкрепили компромисно, в името на националното спасение, някой надпартиен експертен кабинет заедно с ГЕРБ и ДПС? Такава коалиция, впрочем, (с ИТН и БСП в състава) преди изборите действаше в Централната избирателна комисия.

Шансовете за реална промяна

Разбира се, в случай че се провалят първите два, не е изключен и третият вариант – нови предсрочни парламентарни избори още в първите месеци на следващата година. Но е много по-малко вероятен в сравнение с изборите през лятото. Не толкова заради изборните резултати, колкото заради инстинкта за самосъхранение на политическите партии, който най-после ще заработи. За тях ще е равносилно на самоубийство да не послушат този път обществените настроения и очаквания.

Доколко стабилно и дълговечно обаче ще бъде евентуалното парламентарно мнозинство и излъченото от него правителство? Ще бъде ли то в състояние да започне и осъществи необходимите реформи и да отвоюва обратно превзетите институции на държавата? Какви ще са шансовете на реалната, необратима промяна в България?

Струва ми се, че засега отговорите на тези въпроси не са много оптимистични. Тук хубавите неща стават много бавно. А и няма никакви гаранции, че изобщо стават.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.