You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Холандските ловци на руски хакери

Холандските ловци на руски хакери Холандските ловци на руски хакери

Холандските ловци на руски хакери

Холандските тайни служби MIVD и DIVD не са така известни, както американското ЦРУ и британската служба МИ6. Но тъкмо те вече на два пъти сензационно успяват да заловят руски хакери. Каква е тайната на успеха им?

Най-късно след президентските избори в САЩ руските хакери станаха световно известен феномен. Смята се, че те работят изключително професионално и са неуловими. Още по-рядко се случва такива хакери да бъдат заловени на местопрестъплението. Точно това обаче стана в Холандия през април 2018 година. Холандското министерство на отбраната съобщи за инцидента в началото на октомври. По негови данни, четирима сътрудници на руското военно разузнаване са се опитали да проникнат в системата на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага. Холандското военно разузнаване MIVD е пресякло опита с помощта на британските си колеги и руснаците са били екстрадирани от страната. Конкретните обстоятелства не се известни и до днес, но хакерската атака е била предотвратена малко след опита за покушение над руския двоен агент Сергей Скрипал във Великобритания. По това време ОЗХО се занимава с анализа на отровното вещество. Москва разбира се отхвърля обвиненията в шпионаж.

Как стана така, че именно малка Холандия така успешно се бори срещу кибератаките от Русия, а не примерно САЩ, с техните несравнимо по-големи ресурси? Това е вторият случай на ефектно разобличаване на руски хакери. През януари стана известно и за друга операция на холандската тайна служба AIVD която се занимава с външно и вътрешно разузнаване. Става дума за нашумялата група руски хакери, известна като АРТ29, или “Cozy Bear“, свързвана на Запад с руското външно разузнаване СВР. Холандците са проникнали в тази група и между другото са  наблюдавали как е проникнала в сървърите на Демократическата партия в САЩ. Холандската тайна служба е събрала ценни доказателства за намесата на Русия в американските избори. Намеса, която Москва отрича категорично и до днес. Холандският вестник De Volkskrant  описва събитията по следния начин: “През лятото на 2014 година хакери на AIVD са проникнали в компютърната система на университетска сграда в центъра на Москва, откъдето е действала АРТ29. При това холандските хакери са получили разрешение за офанзивни действия с цел “проникване и атаки срещу вражески мрежи“. С помощта на хакната камера за видеонаблюдение, холандските експерти са успели да заснемат и идентифицират членовете на АРТ29. Холандските тайни служби са наблюдавали руснаците повече от година и са информирали американските си колеги, за което те са им били много благодарни, пише вестникът.

Рекорден брой кибератаки

Борбата срещу шпионажа не е нова за тайните служби на Холандия, където са разположени много главни квартири на международни организации. Новото е, че на подобен случай като този с ОЗХО беше дадена гласност.

Специалистите смятат, че публичното огласяване на такива операции е част от новата западна стратегия на сплашване по отношение на Русия. Холандският министър на отбраната Анк Бейлевелд заяви в средата на октомври, че неговата страна се намира в състояние на “кибервойна” с Русия. Какво означава това, можем да видим в ежегодния доклад на MIVD за 2017 година. В документа се отбелязва, че военното разузнаване е “разкрило огромен брой цели и жертви на дигитален шпионаж и е предупредило или помогнало за прочистване на техните компютърни системи“.  При това като източници на “сериозна и растяща заплаха” са упоменати “главно страни с големи геополитически амбиции”. Докладът явно визира Русия, без обаче да я назовава поименно.

Атаката срещу Естония през 2007 година

 Подобни успешни опереции са резултат от това, че в Холандия рано оцениха интернет като част от съвремените методи за водене на война. Отправна точка или “сигнал” за това стават руските хакерски атаки в Естония през 2007 и в Грузия през 2008 година, пише бригаден генерал Паул Духейне в статия за военното списание “Militaire Spectator“. Той е един от водещите специалисти по кибербазопасност в Холандия. През 2015 година 53-годишният Духейне стана първият  в историята на страната професор по кибероперации в холандската военна академия в град Бреда. “Кибервойната вече е реалност”, констатира той. Холандското правителство реагира, като през 2011 година разработи първата национална стратегия за кибербезопасност. Холандското правителство реши да създаде няколко нови структури, в това число и т.нар. Joint Sigint Cyber Unit. Това подразделение за прехващане на радио и спътникови комуникации беше създадено чрез обединяването на специалисти от двете холандски тайни служби MIVD и AIVD. В главната квартира на подразделението работят около 350 сътрудници на тайните служби. Още в самото начало една “сравнително малка група” холандски хакери успява да проникне в мрежата на АРТ29.

Ковачница на кадри

Друг ключ към успеха на холандските тайни служби се крие в сферата на образованието. Една от задачите, посочена в стратегията за кибербезопасност, е привличането на професионалисти и повишаване на тяхната квалификация. Холандските университети се превърнаха в истинска ковачница на кадри. От 2014 година в Хага съществува и Академията за кибербезопасност, която обединява три университета, в това число и най-стария и престижен университет в Лайден. Академията предлага курсове и за професионалисти, които обаче не са никак евтини. Участието в 18-месечната Executive Master’s Programme Cyber Security струва над 24 000 евро. Същевременно и министерството на отбраната си извади поуки от инцидента с опита за проникване в компютърната система на ОЗХО и съобщи, че бюджетът за кибербезопасност ще бъде увеличен.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!