You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Хелоуин Брекзит

Хелоуин Брекзит Хелоуин Брекзит

Хелоуин Брекзит

Пълна мъгла: и какво стана сега с Брекзита? Край на хаоса? Едва ли. Отсрочката, която ЕС отпусна на Лондон, навярно само ще удължи този абсурден театър. А и договореният краен срок звучи като поличба – нали знаем, че последната нощ на октомври е нощта на духовете.

Театърът, наречен Брекзит, става все по-абсурден. Страната, която иска да напусне ЕС, но е неспособна да организира това излизане, сега навярно ще трябва да участва в изборите за Европейски парламент – тоест, за една институция, към която Великобритания всъщност не желае да принадлежи. Нищо чудно тогава, че най-жилавите войни на Брекзита незабавно видяха шанс да саботират Общността отвътре и да сложат прът в колелата на и бездруго трудно подвижната европейска колесница.

ЕС сега се опитва да прикрие абсурда на тази ситуация, като временно удължава британското членство и обвързва отсрочката с определени условия. Ако най-сетне успеят да се обединят около договор за излизане от ЕС, британците ще могат да напуснат Общността на следващото първо число, но не по-късно от 31 октомври тази година. Това звучи почти като договор за наем, а въпросът защо изобщо е необходим ограничителен краен срок, така и не бе поставен.

“Take back control!”

В тези мъчителни месеци до октомври, в които ще наблюдаваме един докрай изпокаран британски парламент и една министър-председателка, която на практика е лишена от всякаква власт и подкрепа, Великобритания ще трябва да се държи прилично на масата на ЕС. А всички помним магическите заклинания на брекзитърите преди референдума. Помним и гръмките им обещания, че Великобритания щяла да си върне обратно контрола.

По време на извънредната среща на върха Брюксел просто издиктува на Тереза Мей условията си. И взе решение дали британците да напуснат ЕС без сделка още този петък или да почакат още няколко месеца. При това изобщо даже не е сигурно, че до края на дадената отсрочка ще се стигне до ново споразумение за напускане на Общността, което да бъде ратифицирано и от двете страни. Твърде вероятно е абсурдният театър да се проточи още повече. Поради простата причина, че и в края на октомври европейците отново биха удължили срока за напускане, тъй като ЕС в никакъв случай не иска да носи вината за последиците от евентуален „твърд” Брекзит.

А всъщност единственото разумно решение щеше да е това: британците да оттеглят молбата си за напускане на ЕС. Тогава пълноправната страна-членка Великобритания щеше да разполага с достатъчно време, за да внесе ред в делата си и да започне всичко отначало, включително и да договори нова сделка с ЕС. Да, брекзитърите щяха да вдигнат шум до небесата, а Тереза Мей щеше да е принудена да подаде оставка, но тя и бездруго вече я предложи, когато се опитваше да обедини парламента около предложението си.

Пълна мъгла

Сега обаче несигурността остава – и за гражданите, и за концерните. Цари пълна мъгла. Досега 27-те страни-членки на ЕС бяха забележително единодушни по отношение на процедурата за Брекзит. Това единство обаче започна да се пропуква. Франция например прояви силна съпротива срещу отпуснатата на британците дълга отсрочка. Също като Мей, Париж се застъпваше за датата 30 юни, за да не се налага британците да участват в изборите за Европарламент. Германия обаче поиска по-дълъг срок – до декември или дори до март догодина, за да може темата за Брекзита поне на първо време да отпадне най-после от дневния ред.

В крайна сметка се стигна до типичния европейски компромис – дайте да изберем нещо по средата. И така в Брюксел се обединиха около датата 31 октомври. Което пък веднага даде повод отсрочката да бъде кръстена “Хелоуин Брекзит“. Нали знаем, че последната нощ на октомври е нощта на духовете и призраците. Дали това е добра поличба?

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!