Грешка до грешка, камъче по камъче

Изборният КодексИзборният Кодекс

Изборният Кодекс може да счупи главата на ГЕРБ: дори и да спечелят най-много гласове, изборите може да се окажат в крайна сметка загубени – с малко, но завинаги.  Могат ли избирателите да имат доверие? Машинки с възможности за мултифункционални грешки.

Вече всички знаем, че политическите партии ще търсят удобното извинение, ще говорят за фалшификация, за нередности, за слаба организация“, каза някак между другото президентът Росен Плевнелиев в петък. Притеснението на президента не е от скоро.

Още при обявяването на служебното правителство Плевнелиев каза, че то ще бъде гарант за свободни и демократични избори и съобщи за т.нар. изборен борд. Отново без видим повод. Междувременно политологът Иван Кръстев спомена, че е “голяма опасността изборите да бъдат оспорени“. И този път голямата опасност бе спомената ей така, като от нищото.

Техническите детайли…

Достатъчно е обаче да разгледаме няколко детайла от изборния процес и да разберем притеснението на цитираните. В провеждането на предсрочните парламентарни избори има заложени толкова много бомби, че цяло чудо ще бъде нито една от тях да не гръмне.

Става дума за чисто технически изисквания, чието неспазване със сигурност ще има политически последици. А изискванията са така написани, че в триизмерния свят, където минутата има само 60 сек, пълното им изпълнение е невъзможно. Дори и за Батман.

Всеки член на секционна избирателна комисия, застъпник на партия или наблюдател ще трябва да получи ксерокопие от протокола с резултатите. Затова държавата в момента е в абсурдната ситуация да доставя до всяка от близо 12-те хиляди секции по едно “многофункционално устройство“, което копира, сканира и принтира.

Разходите са най-малкия проблем. При такава огромна доставка сериозна част от машинките неминуемо ще се окажат дефектни. Статистиката го казва. Някои хора пък няма да знаят как се работи с тези машинки. Другаде ще допускат грешки. Така изричното изискване в закона няма да бъде спазено навсякъде.

Всеки протокол има 80 (осемдесет) полета за въвеждане на числа. Когато представителите на секционните комисии отидат в Районната избирателна комисия (РИК), за да представят протокола си, там започва въвеждането на данните. Системата има предвидени контроли и няма да приема сгрешени протоколи. Когато има грешка, тя се поправя на място и тримата представители на секционната комисия потвърждават поправките с подписите си.

И другите неблагополучия…

Когато и тази работа е свършена, протоколът трябва да бъде сканиран и качен на сайта на съответната РИК. При 80 числа в протокол и необучена администрация, очаквате ли да няма нито един сгрешен протокол?

Така след изборите всяка партия ще може да размаха своето копие от протокол, да го сравни с каченото на сайта на РИК сканирано копие от същия протокол и да покаже на цяла България, че двата документа са различни.

Протоколите обаче се въвеждат втори път и в ЦИК. Всяко появило се разминаване в данните трябва да бъде специално разгледано от комисията, която да вземе решение дали да брои и за кого да брои сбърканите 2 гласа например. Искате ли да прогнозирате колко време ще отнеме това?

Но и това не е всичко. Всяка РИК трябва да въведе данните от протоколите и след това да ги сканира. На 31 места в България трябва да бъдат обработени общо над 11 500 протокола. Вероятността сериозна част от тях да не бъдат приети веднага от системата не е малка.

Сега стигаме до времето. За да изпълни абсолютно всички изисквания, администрацията ще се нуждае от време. Законът предвижда окончателните резултати да бъдат обявени до 4 дни след края на изборния ден. Евентуално просрочване обаче няма да бъде за първи път.

Въпросът с доверието

Сега се връщаме в началото: прав е президентът да очаква обвинения във фалшификации и оспорване. Всяка партия ще има достатъчно доказателства за нарушения – разминавания в протоколите, неработещи копирни машини, неспазване на срокове. За всичко това има един виновник – законодателят.

Парламентарното мнозинство на ГЕРБ направи такъв Изборен кодекс, който е по-лесно да бъде нарушен, отколкото спазван. Парадоксът е, че ГЕРБ все още е най-одобряваната партия. Това, което сами си сътвориха, е следното: те може и да спечелят изборите, те може да проведат и най-честните избори досега, но никой няма да вярва в това. Демокрацията преди всичко е игра на доверие.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.