Кажи Не на референдума

Den Haag referendum van 229 van de 233 stembureausDen Haag referendum van 229 van de 233 stembureaus

Холандците гласуваха в „не“ на референдума за споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС, като избирателната активност е била 32,2%, според екзитпол на обществената медия NOS.

Избирателната активност на референдума трябва да е над 30%, за да има той правна тежест, но данните на медията са с допустима статистическа грешка от 3%. Гласуването е смятано за тест за мнението на холандската общественост за Европейския съюз.

От гласувалите 61.1% са против споразумението, а 38,1% го подкрепят. Допитванията преди референдума също показваха, че вотът ще бъде отрицателен. Окончателни  резултати се очакват в сряда 13 април 2016, когато ще бъдат обработени резултатите от извънградските райони.

GeenPeil, de initatiefnemer van het referendum

Избирателната активност бе 32,2% на сто,

с голямо мнозинство 61,1% гласуват против.

6 април 2016 година- Днес гражданите на Холандия гласуват в общонационалния референдум, отговаряйки на въпроса:

» Вие за или против сте ратификацията на Споразумението за асоциация на Европейския Съюз и Украйна»?

Exitpoll: Ruime meerderheid tegen, minimale opkomst mogelijk niet gehaald Den Haag referendum van 229 van de 233 stembureaus

И въпреки, че референдума има статус на консултативен, от евентуална победа на противниците на евроинтеграцията на Украйна, се притесняват Киев, и Брюксел и Вашингтон. За първи път европейското обществено мнение в отделно взета държава, може да стане причина за отхвърлянето, посредством демократично гласуване, на един от ключовите проекти на евроатлантическите елити.

Законодателството в Холандия относно консултативните референдуми предвижда възможността за изнасяне на всеобщо обсъждане всеки нееднозначен въпрос, ако съответната инициатива за разглеждането му събере повече от 300 хиляди подписа на граждани. Благодарение на усилията на гражданската инициатива  GeenРeil («Кажи Не»), която се бори срещу разширяването на Евросъюза, с участието на Комитета на гражданите на ЕС и интелектуалния център» Форум за демокрация», холандците събраха нужните за провеждане на референдума подписи, относно въпроса, необходима ли им е или не асоциация с Украйна.

Зад тези общетвени организации стоят конкретни политически сили- Партия на Свободата и Социалистическата партия. Според социологическите проучвания на общественото мнение държат лидерска позиция в Холандия за предстоящите през 2017 година парламентарни избори, и имат достатъчна тежест за създаването на коалиционно правителство.

Решението за организиране на референдума, беше прието след като, на тези партии не им достигнаха гласове за блокирането на решението за акта на ратификация на Споразумението за асоциация ЕС- Украйна.

» Този референдум- е възможност за обикновените холандски поданици, гласът им да бъде чут»,- казва Ян Роос, един от инициаторите на референдума. Лидерът Геерт Вилдрес, лидер на Партия на Свободата, определя гласуването на 6 април като «отлично начинание».

Всички добре разбират, важността на въпроса, на който холандците отговарят днес. Още през януари председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер предричаше за Европа» голяма континентална криза», в случай на победа на евроскептиците.

През последните дни преди референдума, Вашингтон активно се опита да повляе на мнението на холандците. Официалният представител на Държавния департамент Елизабет Трюдо реши да отстоява интересите на Холандския народ, преди самият този народ да е казал думата си.

Що се отнася до главата на правителството на Холандия Марк Рюте, то неговите изказвания по темата носят достатъчно неопределен характер. Рюте подчертава, че за Украйна ще бъде невъзможно да има добри отношения както с Европа, така и с Русия, при положение че Украйна стане член на ЕС, въпреки че, не е ясно с какво е свързано подобно изказване, след като никой не кани Украйна за член на ЕС.

През началото на годината ( януари-февруари), числото на холандците знаещи за референдума, и готови да гласуват, съставяше 30 % от цялото население. Правителството не скриваше също така, че се надява на провал на референдума, но официален Киев отне тази надежда, като се включи с пропандна кампания финансирана от САЩ ( конкретни разкрития относно финансирането на «комуникационнна» кампания изнесоха хакерите от «КиберБеркут» огласявайки публично документи и кореспонденция между Марк Рюте и американския милиардер Джордж Сорос, който е «инвестирал около 700 хиляди евро, а също и няколко украински фонда и украински компании, които активно пропагандираха за подкрепа на асоциацията).

Ръководителят на фракцията на «Блока на Петро Порошенко» от Върховната Рада Юрий Луценко изнесе пламенна реч на 31 март в Брюксел, как украинците са готови да умрат за Европа, само и само да чуят от европейците, че те ги признават за хора от » една кръв», което тотално втрещи холандците, които нямат нужда от «умиращи за Европа украинци», но пък им е нужно нормално да търгуват с Русия.

Още един важен нюанс: до въвеждането на антируските санкции на ЕС Кралство Холандия заемаше 2 място в света и 1 място  в Европа по стокооборот с Русия ( през 2014 година обема на двустранната търговия между страните достигна 73,2 милиарда долара). В интересите на холандците е, връщането и увеличаването на тези обеми, а не театралното приемане на киевския майдан, под формата на евроинтеграция.

Не малко количество хора в Холандия не разбират добре, и защо Споразумението с непознатата им Украйна трябва да представлява някаква важност за страната им. В тези условия мотивацията на противниците звучи доста по-убедително, защото за тях не е важна не Украйна, а въпросът за съществуването на Евросъюза въобще, който в очите на много староевропейци започва да се превръща е чудовище, отнемащо прерогативите на националните държави и разрушаващо самобитността на народите от Стария Свят, а политиката на «отворените врати» за мигрантите превръща евроскептицизма в единствено възможната разумна реакция.

Искат ли холандците евроинтеграцията на Украйна, и кой има полза от това… съвсем скоро ще научим резулатите.

Print Friendly, PDF & Email
Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter

About the Author

Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.