Трагедията в Ница: какво (не) узнахме
Франция празнува 14 юли. В Ница обаче денят е помрачен от спомена за трагедията, разиграла се преди една година. Мнозина гадаят защо трупът на атентатора Мохамед Булел беше предаден на родината му Тунис едва сега.
Тази година на крайбрежния булевард в Ница няма да има празнични фойерверки, както на всеки друг национален празник. С църковна литургия, концерт и възпоменателна церемония с участието на президента Макрон, Франция ще почете паметта на жертвите и ще изрази съпричастието си към трагедията. Преди точно една година роденият в Тунис и живеещ във Франция Мохамед Лауайеж Булел се вряза с камион в празнуващото мнозинство в центъра на Ница. При атентата тогава загинаха 86 души, сред които и много деца. Близките на жертвите смятат, че предишното правителство в Париж носи отговорност заради недостатъчните мерки за сигурност.
Атентаторът
Едва през миналата седмица приключи експертизата на съдебната медицина, а трупът на атентатора беше закаран в Тунис, за да бъде погребан. Френските власти не дадоха обяснение защо всичко това се случва чак сега. С предаването на трупа на Тунис френските власти във всеки случай опровергаха слуховете, че Мохамед Булел е бил погребан в Ница, там където са погребани и неговите жертви. На 14 юли атентаторът загина от куршумите на френските полицаи, които по този начин успяха да спрат камиона-убиец, пътуващ по крайбрежния булевард.
Жертвите
Повечето от над 400-те души, които бяха ранени при атентата, междувременно са оздравели. По думите на проф. Паскал Бойло все още има между 10 и 20 души, които остават под лекарски надзор в университетската клиника на Ница. Близо трите хиляди души, които са били свидетели на смъртоносния атентат, както и много от роднините на загиналите, все още не могат да се отърсят от тежкия психически шок и са под наблюдението на психолози. Сред тях има и много деца.
Много от оцелелите постоянно са измъчвани от нощни кошмари и пристъпи на паника. Част от тези хора едва днес – цяла година след атентата – за първи път ще излязат отново на крайбрежния булевард, за да участват във възпоменателната церемония. Има обаче и такива, които не са приели поканата на френския президент за участие в траурната церемония.
Забавените обезщетения
Редица французи са възмутени от бавното обезщетяване на жертвите от страна на френската държава. Досега тя е отпуснала едва 25 от обещаните 300 милиона евро. След подаването на молбата за обезщетение държавата изплаща авансово между 2 500 и 3 000 евро. „Преди да бъде изплатена цялата сума обаче, засегнатите трябва да са вече съвсем здрави или почти излекувани. Едва след това властите проверяват степента на дълготрайните увреди и изчисляват окончателната сума на обезщетението„, казва София Секо от FENVAC – организацията, представяща интересите на жертвите. „Някои са доволни, че изобщо получават някаква сума, но не всички реагират по един и същи начин, защото парите за една нова кола не могат да компенсират живота на загиналото ти дете„, допълва тя. А има и такива, които все още чакат отговор на въпроса дали атентатът не е можел да бъде предотвратен и дали мерките за сигурност са били достатъчни. Правосъдието и полицията все още разследват този въпрос.
Изводите
Френските сили за сигурност са събрали огромно количество доказателствен материал по случая. Докладът съдържа общо 80 000 страници. В него са включени резултатите от разследванията на криминолозите, стотици свидетелски показания, както и анализът на данните от лаптопа и мобилния телефон на атентатора. От тях обаче не личи Мохамед Булел да е поддържал някакви контакти с ИД в Сирия или Ирак, въпреки че терористичната организация пое отговорност за атентата. Властите стигат да заключението, че атентаторът се е радикализирал сам. Макар и да е проявявал интерес към радикални ислямистки идеи, френските разследващи органи така и не установяват някакви контакти между него и т.нар. „Ислямска държава”. Тъкмо поради тази причина Мохамед Булел не е бил в полезрението на френските сили за сигурност.
Една година след атентата все още няма никакви нови данни, които да изясняват мотивите за престъплението. Търсенето на конкретни причини за кървавото деяние остава без резултат, властите установяват единствено, че атентаторът изпитвал „увлечение по тероризма„. Неговото смъртоносно нападение обаче беше първият терористичен акт, който на дело реализира призива на бившия говорител на ИД Мохамед ал-Аднани. През 2014 година Аднани апелира към всички свои симпатизанти да извършват терористични нападения с превозни средства. Френската прокуратура все още разследва девет души, подозирани като съучастници на Мохамед Булел. Става дума обаче за хора, които са обвинени в криминални деяния, но не и в тероризъм – например за това, че са го снабдили с огнестрелно оръжие.