Фискален бон

ФИСКАЛЕН БОН

ФИСКАЛЕН БОН ФИСКАЛЕН БОН

ФИСКАЛЕН БОН

Бях подал сигнал в НАП заради практиката в много заведения в София да не се дава фискален бон, след като човек си плати сметката. Току-що ми се обадиха от НАП и споделям полезна информация какво може да направите, ако ви се случи и на вас.

Проблемът с неиздаването на фискални бонове е, че така се укрива голямо количество оборот (на теория може и целия), не се плаща данък печалба на него и може директно да се прибират 20% ДДС.

Схемата е следната:

– Клиентът иска сметката.
– Носи се служебен бон или някаква друга хартия със сметката, на която има сума, но не и фискален бон (1).
– Клиентът плаща и въпросът приключва.

Най-късно след плащането задължително трябва да ви донесат фискален бон, без значение дали плащате в брой или с карта. Не е нужно да си го искате, те са длъжни да ви го донесат. От заведенията се правят на ударени и не носят нищо. Ако попитате защо не ви е донесен, ще чуете една купчина заучени оправдания:

– хартията свърши/сменяме я
– колежката го е взела по погрешка
– нов/а съм, забравих

…и прочее.

Ако видите, че това е системна практика в заведението, запазете хартията, която ви дават (дори да не е фискален бон) и направете следното:

– Не искайте фискален бон.
– Приберете се, снимайте/сканирайте хартията.
– Изпратете имейл до infocenter@nra.bg, прилагайки сниманото/сканирано изображение и информация за името на заведението, адреса, датата, приблизителния час и точната сума, в която е осъществено плащането.

Това ще позволи на НАП да направят точна проверка и да съставят акт за нарушение, който акт да е подкрепен с доказателства.

_________

(1) Фискалният бон има задължителни реквизити в края – текстътФИСКАЛЕН БОН“, дата и час, лого с картата на България и буквите BGвътре и серийни номера.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!