Фалшивите новини в интернет: как да ги разпознаем?

Къде сбъркаха управляващите? Къде сбъркаха управляващите?

Фалшивите новини в интернет: как да ги разпознаем?

Ковид-19, климатични промени, бежанци – дезинформацията в социалните мрежи се разпространява шест пъти по-бързо от фактите. Но как можем да я различим?

Скрийншот показва как лидерката на Зелените Аналена Бербок през април призовава за забрана на домашните любимци. Милиони съобщения, агитиращи за бразилския президент Болсонаро през 2018 г., изпратени чрез WhatsApp, предупреждават, че левите планират комунистическа диктатура и искат да легализират педофилията. По време на пандемията постове и клипове на медицински експерти, изказващи твърдения, противоречащи на науката, печелят необичайна популярност.

Общото между всички тези примери е, че става въпрос за фалшиви новини, познати още като  “дезинформация“. Това са твърдения, частично или цялостно неверни, които се разпространяват, за да повлияят на политически позиции, или за да генерират голям брой прочитания.

Как да се противопоставим на фалшивите новини?   

Феноменът придоби толкова сериозни размери, че мнозина си дадоха сметка, че не умеят да различават достоверната от недостоверната информация. Ето някои от съветите как можем да се противопоставим на потока от фалшиви новини.

  • Фалшивите новини често се обръщат към емоциите и инстинктите ни. Помислете защо ви допада дадена новина.
  • Ясно ли е откъде е дошла информацията? Проверете дали е от първоначалния източник, който е споменат. Ако не е оттам, трябва да сте скептични.
  • Човекът или уебсайтът, разпространяващ информацията, изглежда ли ви достоверен? Ако не, струва си да проучите по-внимателно.
  • Сензационният стил, съмнителното форматиране и граматическите грешки са признак, че трябва да гледате подозрително на тази информация.  
  • Потърсете повече данни по темата, за да сравните и направите кръстосана проверка.

Бъдете бдителни и се съмнявайте!

Потребителите в интернет следва да запазят здравословна степен на недоверие и да не приемат всичко за чиста монета. Особено при емоционални или спорни теми, които изглеждат особено ефектни, или се представят в сензационна светлина.

Точно такъв беше случаят с германската външна министърка Аналена Бербок, която никога не е призовавала за забраната на притежаването на домашни любимци. Но въпреки това мнозина повярваха на скрийншота, представящ неин измислен цитат.

Подобни капани в интернет могат да бъдат избегнати. Потребителите на социалните мрежи трябва да си зададат следните въпроси:

  • Има ли във въпросното твърдение нещо, което ме засяга лично, например това, че притежавам домашни любимци?
  • Мога ли да да стигна до източника на цитата?
  • Информацията, която е представена, в случая изфабрикуваният цитат на Бербок, звучи ли автентично?
  • Възможно ли е някой да има интерес да разпространи фалшива новина, за да дискредитира друг човек или хора, в случая Бербок и партията ѝ?
  • Има ли и индикации за неясен или съмнителен източник като например допуснати правописни грешки?
    България през 1965 г. Рядко британско туристическо видео

Кой стои зад фалшивите новини?

Дезинформацията често достига потребителите чрез постове в платформи като Facebook, Twitter или Instagram. Проучване на акаунта, разпространяващ съмнителната информация, дава представа за интересите и убежденията на човека, който стой зад него. Понякога обаче профилите могат да се управляват от т.нар. ботове или от тролове.

В предизборната кампания в Бразилия през 2018 г., бяха разпратени голям брой политически призиви чрез услугата за комуникации WhatsApp. Според местен вестник бразилски компании са наредили на доставчици на интернет масово да пускат съобщения, агитиращи за Болсонаро.

Отговорът на WhatsApp на епидемията от фалшиви съобщения в платформата ѝ беше да постави малка стрелка, обозначаваща, когато дадена информация е била препратена. Две стрелки означават, че съобщението е преминало през поне пет чата преди да достигне до крайния получател. Оттам нататък компанията въведе и допълнителни рестрикции за допълнителни споделяния.

Има и безскрупулни сайтове, които не спазват журналистически принципи и залагат на драматизация или преувеличения, за да генерират кликове. Възможно е също така да попаднете на платформа, контролирана от държава, на нечий личен блог или на сатиричен сайт.

Проверка на източниците

Изключително важно е да проверим фактическото съдържание на даден пост, препратено съобщение или друг вид текст, на който се натъкваме в социалните мрежи. Въпросът, който трябва да бъде задаван, е дали твърденията или изображенията са автентични и реалистични?

Можете да използвате интернет търсачки, за да проверите каква друга информация има по темата. Ако политик е направил запомнящо се изказване или се е случило нещо важно, други достоверни медии също би трябвало да са го отразили. Подобно съдържание понякога се намира в секция “новини” на търсачките.

Добър източник на информация са и страниците на официални институции. Уебсайтовете на Световната здравна организация и института “Роберт Кох” са по-достоверни от видео клиповете на медицински лица в YouTube например. Дори те да са експерти в своето поле, възможно е да дават израз на личното си мнение, да нямат достатъчно знание за общата картина или направо да отричат съществуването на пандемията.

Понякога се случва и даден цитат да бъде изваден от контекст, което да му придава напълно различно значение. При съмнения, ако е възможно, намерете оригиналното проучване, което е цитирано, партийната програма, която е коментирана, или речта и интервюто, от които са взети цитати.

Съществуват и различни сайтове, които се занимават с разобличаване на дезинформация и с разграничаване на фактите от измислицата. В немскоговорящите страни такива са например Correctiv, Hoaxsearch, както и ДВ. Други достоверни международни страници са FactCheck.org, Snopes и Full Fact (в България такава функция изпълнява сайтът Factcheck.bg – б.р.).

Не препращайте автоматично!

Всеки потребител може лесно да се противопостави на фалшивите новини като просто не препраща съмнително съдържание без предварително да го проучи. Не е задължително некоректната информация да ви е изпратена заради лоши намерения или убеждения. Възможно е тя да е достигнала до вас заради недостатъчно зоркото око на някой от познатите ви или от прекомерна емоционалност, която е сериозен двигател при споделянето. 

Ако изпитате съмнения за достоверността на даден източник, не пускайте твърденията му в социалните мрежи. Вместо това говорете за притесненията си с човека, който я е публикувал. Друг вариант е да съобщите на социалната платформа, че сте се натъкнали на дезинформация, или да се обърнете към сайт за проверка на фактите.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.