Какво е Европейският съюз?

Отговорът зависи от това кого питате и какви предпочитания внася питаният към анализа си”. (McCormick, J. (2008), Understanding the European Union: A Concise Introduction. 4th Edition, Palgrave MacMillan)

От този лаконичен цитат става ясно, че отговорът на въпроса не е еднозначен и зависи до голяма степен от нагласата на питания спрямо ЕС. Попитайте французин и британец за значението на ЕС и ще научите двете полюсни мнения по този въпрос. Европейската комисия определя ЕС така:

Мисията на Европа през ХХI век е да:
• осигури мир, просперитет и стабилност за хората си;
• превъзмогне разделенията на континента;
• подсигури безопасния живот на гражданите;
• насърчава балансирано икономическо и социално развитие;
• посрещне предизвикателствата на глобализацията и да запази разнообразието между народите на Европа;
• поддържа ценностите, които европейците споделят, като например устойчиво развитие, благонадеждна среда, уважение към човешките права и пазарната икономика.

Европейският съюз, или ЕС, определя себе си като фамилия от демократични европейски държави, отдадени на работата в екип за мир и просперитет.”

Европейският съюз е висш орган, който стои над страните членки (supranational body). Състои се от 27 страни членки: Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия , Естония, Финландия, Франция, Германия, Унгария,  Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция и Обединеното кралство.
ЕС има своите химн, знаме и ден – 9-ти Май. Заема повече от 4 милиона кв.км. площ и е с население от 495 милиона души. Основни центрове са Брюксел, Люксембург и Страсбург. Официалните езици са 23, но основните са френски, немски и английски. Най-голямата страна по население е Германия, а по територия – Франция. Най-малката страна в ЕС е Малта.

Стига толкова сухи факти! Помислете над следните въпроси за секунда:

– Какво е ЕС?
– Какво прави ЕС?
– На базата на какво сте сформирали гледната си точка спрямо ЕС?
– Какви са ползите и негативите от членство в ЕС?
– Работи ли юридическата рамка на ЕС?


История и създаване.

Навярно на въпроса „Кога се заражда идеята за обединена Европа?” всеки от вас би отговорил по различен начин. И ще бъдете прави. Тази идея се застъпва още по времето на Римската империя и по-късно при Свещената Римска империя, по времето на Наполеон, както и по времето на Хитлер и Третия райх. Историята показва, че нито един от тези опити за обединение не е бил успешен и устойчив. Учени и философи като Лайбниц, Кант и Ницше предвиждат обединена Европа под различни форми, като например федерация или съюз, обединен от една религия  – християнството. Насилственото налагане обаче не води до нищо добро и неспирните войни в Европа не довеждат до обединение. Идеите на Чърчил от 1946 г. за Съединени Европейски Щати набират скорост и скоро следват първите стъпки. Първото обединение идва през 1951 г., когато с договора от Париж се създава Европейската стомано- и въгледобивна общност. Двата фактора, от които зависи направата на оръжие са под контрола на шест страни членки – Франция, ФРГ, Италия и Бенелюкс (Белгия, Нидерландия и Люксембург). Стремежа на европейските държави да запазят мира на Стария континент се изразява още по-силно чрез създаването на две нови общности през 1957 г. – Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (Euratom).

Създаването става факт с подписването на Договора от Рим. По това време е имало слухове, че реално цял договор не е подписван. Дали от липса на подготовка или грешка, целият договор не е напечатан на нито едно копие. В суматохата се напечатват само първата и последната страница от договора, които са подписани на самата церемония. Ако това е истина, има ли по-лошо начало за един съюз от пълното объркване на договора? Създават се също така Европейски Парламент, Комисия, Съд и по-късно Съвет.
За да не ви отегчавам, ще мина през останалата част по-набързо. Скоростта на развитието на общностите от тук насетне е близка до тази на охлюв. Трите общности се обединяват през 1967 г. в Европейска Общност. Единствената цел на тази общност е била да прави пари. Икономическото развитие, което предлага ЕО кара страни като Великобритания да подават молба два пъти, а да бъдат приети едва на третия опит и то чак след смъртта на Де Гол. Но първоначалната идея за правене на пари постепенно се измества от включването на предложения за единна правосъдна и правоохранителна система или пък единна външна политика. Проблемите с недемократично избраното управление растат, а с тях и доверието към Европейската общност намалява. Опитите за обединение на най-широк тип политики и права и съсредоточаването им в ръцете на една институция говорят сами по себе си за недомислиците в договорите. Най-висшата инстанция при съдилищата за всяка държава става Европейският съд. Европейското законодателство взима превес над националното, а областите, в които ЕО заявява, че има компетентност растат. Спори се, че държавите все повече губят своята идентичност чрез общото законодателство, всичките директиви, регулации и тем подобни претопявания и уеднаквявания. През всичките тези години, от Рим до Лисабон, се върви под един път на консолидация и обединение на всички тези неща в единен документ, който се нарича Договор за Функционирането на Европейският Съюз. Предвид ужасната терминология ще го наричам просто Лисабонския договор.

Историята показва едно – случва се това, което Франция и/или Европейската комисия искат. За да може всички да разберат, ще дам скорошен пример. Предложи се гласуване на Европейска конституция, която беше отказана от Франция чрез референдум. ЕК прецениха, че може би самата терминология плаши хората и нарекоха следващия договор – Договор за Функционирането на Европейският Съюз, който в общи линии не се различава от конституцията. Франция го прие, само ирландците малко се пообъркаха в началото, но бързо ги вкараха в правия път.

Институции на ЕС и тяхното функциониране:

Европейската комисия представлява изпълнителната власт на Европейския съюз (правителството). Намира се в Брюксел (Berlaymont) и се избира за 5 години. Тя е отговорна за дневната работа на ЕС и спазването на клаузите от договорите на ЕС; комисията предлага закони на Парламента и Съвета. Комисията се състои от 27 члена (министри от кабинета), по един от всяка страна членка. Един от тях се избира за председател (в момента Жозе Мануел Барозо), който определя ресорите за всяка страна членка и съответно подбира екипа си. Всички комисари биват одобрени от Парламента и встъпват в длъжност като едно цяло, т.е. те не представляват страните си, а интересите на Европейския съюз. Бюрократичната машина се състои от 25,000 служители, което естествено не лишава медиите от скандали с уредени назначения и тем подобни интриги, които сме свикнали да наричаме с рутинното „Това само в България го има”. За справка прочетете за Едит Кресън (Edith Cresson) и нейния зъболекар.

Съвет на Европейския съюз, по-известен като Съвета на министрите или просто Съвета. Той е част от законодателната власт на Европейския съюз заедно с Парламента. За разлика от Съвета обаче, Парламента няма право да решава по определени въпроси, като например външната политика на ЕС. Състои се от министрите на държавите членки и заседава на определени теми. Например на среща по финансови и икономически въпроси ще се съберат финансовите министри на страните от ЕС, както и съответния комисар от Комисията. Т.е. на срещите присъстват министрите от кабинетите на страните членки и комисарят за съответния ресор от Европейската комисия. Председателството се определя на ротационен принцип, като се сменя на всеки шест месеца. В момента (от 1 Януари 2011 г.) то е в ръцете на Унгария, а България ще бъде председател на Съвета от Юли до Декември 2018 г. От по-важните фигури на Съвета е Катрин Аштън, която де факто е външен министър на ЕС, а де юре – Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Аз предпочитам първото по обясними причини.

Важно е Съвета на ЕС да не се бърка с Европейския съвет! Европейския съвет няма законодателна власт и целта му е да определя посоката на водените политики от Европейския съюз, както и да определя приоритетите му. Той заседава четири пъти в годината, като е възможно да бъдат свикани извънредни заседания. Състои се от министър-председателите на страните членки (в някои случаи от президентите) и председателя на Комисията. И двата съвета заседават в Брюксел, в сградата Justus Lipsius. Президентът на Европейският съвет  се избира за период от две години и половина, като може да бъде преизбран веднъж. Президент е самото име на позицията и няма общо с възприятията за представителна длъжност. В момента президент на Европейския съвет е бившият министър-председател на Белгия – Херман Ван Ромпой.
Двата съвета да не се бъркат със Съвета на Европа, който е съвсем различна организация!

Европейския парламент е другата част от законодателния орган на ЕС. Избран е от втория по големина електорат в света след Индия и се състои от 736 депутата от всички страни членки на ЕС. Избира се на всеки 5 години, като последните избори бяха през 2009 година. В сегашния парламент най-голямата партия е Европейската Народна Партия с 265 места. Председател на Парламента е полският президент Йежи Бузек, който бе избран през 2009 г. Избора се определя измежду двете най-големи партии в парламента за период от две години и половина. Парламента има право да наложи вето на Комисията или да я разпусне. Той е единствения орган на Европейския съюз, който е демократично избран.
Няма какво повече да се каже за Парламента, освен ако не започна да изброявам за безумната бюрокрация прикрепена към него. Основната сграда за заседания се намира в Страсбург, Франция. Всички заседания на комисиите и партиите обаче се състоят в Брюксел. За капак, секретариата, или администрацията, се намира в Люксембург. Представете си сега колко струва цялата тази бюрокрация и всички тези пътувания между Страсбург, Брюксел и Люксембург всяка година.

Ако дотук не сте разбрали нищо, не се притеснявайте. Безумните термини на еврократите могат да объркат и най-концентрираните хора. Ще съкратя всичко в няколко изречения:

Европейския съюз е с двукамерна система, т.е. има два законодателни органа (също както Великобритания, САЩ, Германия и т.н.). Долната камара е Европейския парламент, а горната – Съвета на Европейския съюз. Изпълнителната власт (правителството или кабинета) е Европейската комисия.
Европейската комисия предлага закони, а Съвета и Парламента ги дискутират, обсъждат и оформят. Могат да ги приемат или върнат за преразглеждане, но в крайна сметка винаги се случва това, което иска Комисията.

Други институции на Европейския съюз:

Европейският съд се намира в Люксембург и се състои от 27 съдии, по един от всяка страна. Това е най-висшата инстанция и върховен съд за целия Европейски съюз по въпроси за европейско право и неговото прилагане. Ако върховното съдилище на страна членка не желае или няма компетентността да приложи европейските директиви, регулации или съдебни решения, то трябва да се обърне към Европейския съд, откъдето да получи решение, което е крайно и не подлежи на разглеждане от страна на националния съд.
Важни фигури в самия съд са адвокат-генералите, които са съветници към съдиите. Тяхното мнение обаче не е крайно и съдиите не са длъжни да се съобразят с него. Адвокат-генералите са 8 на брой.

Европейската сметна палата следи за разходването на бюджета на ЕС. Целта й е да представи независима оценка за начина, по който са изразходвани парите и при установена нередност да сигнализира ОЛАФ. ОЛАФ има правото да предприеме действия спрямо страните членки, а Сметната палата само открива нередностите. Одиторните доклади подготвени от Сметната палата се представят на Съвета и Парламента, за да бъдат взети предвид, когато се обсъждат бюджетите.

Европейска централна банка е една от най-важните банки в света, която е отговорна за стабилността на Еврото и Еврозоната. Намира се във Франкфурт и сегашния й председател е Жан-Клод Трише. Може би след лекцията по счетоводство ще опиша по-подробно начина на действие на ЕЦБ спрямо лошите дългове на страните членки.

Кой кой е в Европейския съюз?

Йежи Бузек – председател на Европейския парламент

Жозе Мануел Барозу – председател на Европейската комисия.

Катрин Аштън – външен министър на Европейския съюз.