You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Eто как ни управляват

Цветан Цветанов няма да подава оставка Цветан Цветанов няма да подава оставка

Eто как ни управляват

Безсилната ярост на българина. Положението в България е лошо. Но дай да си траем, че може да стане и още по-зле. Така разсъждава българинът, докаран до състояние на безсилна ярост. А от това, разбира се, печели властта.

Скандалът около комисията с кабалистичното съкращение КПКОНПИ приведе българския гражданин в обичайното му състояние: безсилна ярост. Тук не обсъждам дали г-н Пламен Георгиев е виновен, или не. Обсъждам единствено състоянието, в което периодически бива приведено българското гражданско общество. Всичко било законно – случайно човекът просто единствен има достъп до покрива на блока си и е решил да построи там барбекю и джакузи, тъй както добрите планинари решават да построят заслон за гладни животни в планината. И ако не е предприел нищо срещу Цветанов, Рашидов, Цачева и сие, които са го назначили на този пост, това е защото така е преценил от дълбините на моралната си същност. Ако пък споменатите гербаджии са гласували специална поправка на закона заради фирма “Артекс“, това няма никаква връзка с апартаментите им и само някакви параноични журналисти могат да се ровят в личния бит на хората. Е, моралът малко куца, а според г-н Борисов пък куцала естетиката, защото не било красиво. Накрая г-н Георгиев ще покани съседите на по едно джакузи на общата тераса и работата ще се оправи.

Eто как ни управляват

Ето това усещане за безпомощност е основният инструмент, с който ни управляват. Не можем да предприемем каквото и да било – в закона има две запетайки, които ни връзват ръцете. Сори, може да ви се вижда неморално и некрасиво, но – ето ги запетайките, ще ги покажем на камерата! Пък нека демокрацията да казва еди какво си, а Европейската комисия – едни други неща, а пък глобализацията съвсем трето.

Състоянието на безсилна ярост свежда българското гражданство до тихо псуване пред телевизора, с демократичните инструменти на ракията и салатката. Нали си представяте какво би станало при тази серия от скандали в други страни, как биха изглеждали улиците, колко автомобили щяха да горят? Ще кажете слава богу, дай да си караме кротко, че от протести полза няма, нали видяхме.

Все едно и също

Но безсилната ярост има и друго следствие. Ние периодически започваме да се оглеждаме за нови лидери, които да разчупят лабиринта на норми и закони, и най-после да върнат смисъла на понятието политическа воля. И пак така периодически те ни ги подават. Нали си давате сметка, че самата тази комисия беше форма на много необичайно законодателство уж за справяне с корупцията отвъд запетайките на закона? На сцена се редят едни такива решителни юнаци, които обещават да въведат ред, pereat mundus (от латински: дори и светът да загине). Громят статуквото, преобръщат лошите закони, сменят кадри с едни морални хора. А обществото пуска пара, после отново се връща към състоянието на безсилна ярост и споменатите инструменти на демокрацията и се лута между “Нищо не може да се направи” и “Дай да не правим нищо, че става по-лошо“.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!