You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Ердоган си отмъщава на европейците

Ердоган си отмъщава на европейците Ердоган си отмъщава на европейците

Ердоган си отмъщава на европейците

Ердогановият бяс срещу Европа влиза в лош синхрон с кризата в ЕС и с опитите на двама големи геополитически играчи да отслабят или направо да съсипят Общността. А и Ердоган има да си връща на европейците.

Ердоган играе вабанк. И вчера продължи с абсурдните обвинения срещу Холандия. Той очевидно е готов на всичко, за да спечели референдума и да концентрира цялата власт в ръцете си. Ескалирайки напрежението, турският президент разчита на националистическото опиянение, обзело много турци, което може да се обобщи така: „Ние сме велика нация и никой не може да ни казва какво да правим – нито НАТО, нито Европа.”

В същото време и на холандския премиер Марк Рюте тази ескалация му идва като по поръчка за днешните избори, защото – демонстрирайки твърдост – той подкопава позициите на главния си опонент Геерт Вилдерс, който се бори срещу плашилото, наречено „ислямизиране на Европа”.

Опасна игра

С други думи: напрежението се помпа от предизборни съображения, а това е крайно опасно. Не случайно и Германия, и НАТО, и ЕС се опитват да снижат градуса на емоциите, защото ако лавината от нападки и контранападки, от дипломатически санкции и контрасанкции продължи да се свлича, тя скоро ще помете всички мостове между Турция и Запада. За съжаление, опитите за деескалация досега са твърде анемични. Неколцина европейски политици, като австрийският канцлер Кристиян Керн и заместник-председателят на Европарламента Александър фон Ламбсдорф, настояват за обща позиция на държавите от ЕС, но това досега си остават гласове в пустиня. Ангела Меркел все още не е заела позиция, макар че обяви солидарността си с Холандия.

Ердоган си отмъщава на европейците

Ердоган си отмъщава на европейците

Ако Евросъюзът с обща позиция реши да бъдат забранени предизборните изяви на турски политици, Ердоган ще набере още по-всепомитащ гняв и всъщност ще бъде улеснен в плановете си. Да не говорим, че такъв ход налива вода в мелницата и на европейските популисти, които радостно ще плеснат с ръце и ще възкликнат: „Ето, ние откога ви казваме!”

Разбира се, ако положението се влоши и Турция тръгне да налага сериозни санкции на Холандия, общите мерки на ЕС ще станат неизбежни. А в подмолите на целия скандал се крие и още един проблем: сериозната опасност от все по-честото инструментализиране на хората от турски произход в Европа. В Германия, Холандия и Австрия има сериозни – да ги наречем така – „турски малцинства”, а историческият опит (включително и пресният от Украйна) показва, че такива малцинства могат да се превърнат в крайно опасна маша в ръцете на държавата-майка – в случая Турция.

Стари сметки за уреждане

Самият Ердоган добре знае колко нестабилен и разединен е в момента ЕС и вярва, че може да си разиграва коня както иска. Неговото политическо мислене е оковано в едни архаични представи за нация, чест и достойнство, силен вожд и покорно население, които са крайно неуместни в днешния сложен свят, където се балансират интереси. Ердоган е смъртно обиден, че ЕС навремето замрази преговорите за членство на Турция – и сега си отмъщава.

Неговият бяс срещу Европа влиза в много лош синхрон не само с кризата в ЕС, но и с очевидните опити на двама големи геополитически играчи да отслабят, ако не и да съсипят изцяло общността на европейците. Защото с просто око се вижда, че руският президент Владимир Путин води идеологическа, политическа и хибридна война срещу ЕС, а мотивацията му е сходна с тази на Ердоган: обида и раздразнение. От другата страна на Атлантика Доналд Тръмп също не желае силен ЕС – главно поради търговско-икономически причини.

Ще се скара ли и с НАТО?

Притисната от три страни, Европа в момента сякаш може да разчита единствено на НАТО. Само Алиансът сякаш е в състояние да послужи като шарнир и да обедини под шапката си общите интереси на европейците както със САЩ, така и с Турция. Стига, разбира се, Ердоган да не направи и последната, този път самоубийствена крачка: да се скара и с НАТО.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!