Едва 30-35% от българите са готови да се ваксинират. Защо?

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Едва 30-35% от българите са готови да се ваксинират. Защо?

България отчита най-високата смъртност в Европа. Болниците са препълнени, а медицинският персонал изнемогва. Въпреки това едва между 30 и 35% от хората са готови да се ваксинират. Каква е причината?

Препълнени болници и недостиг на медицински персонал: това е резултатът от разпространението на коронавируса в Европа. С 27 починали на 100 000 души България отчита най-високата смъртност в ЕС. Макар училищата, ресторантите и баровете да са затворени, страната засега не е обявила твърд локдаун.

Едва между 30 и 35 процента от българите са готови да се ваксинират

Здравните власти очакват началото на ваксинациите в страната да започне на 27 декември, съобщава “Евронюз” в свой репортаж от София. В него се обръща специално внимание на ниския процент от българите, които изявяват готовност да се ваксинират. В интервюто с главния здравен инспектор Ангел Кунчев той обяснява, че на първо време ще могат да бъдат ваксинирани около 5000 души – служители в сферата на здравеопазването, в болниците на големите градове и най-вече работещи в отделенията за Ковид. Здравните власти в страната обаче се съмняват в готовността на българите да се ваксинират, които според Кунчев са изпълнени с предразсъдъци. Ето какво казва той пред “Евронюз“:

Главният проблем няма да е нито логистиката, нито наличностите от ваксина, а по-скоро преодоляването на страховете. От други масови ваксинации виждаме, че готовността за имунизиране не е особено голяма – тя е между 30 и 35 процента. надявам се, че хората ще покажат разум“, заключава Кунчев. 

Необходима е всеобхватна разяснителна кампания

Проблемът със скептицизма спрямо ваксината за Ковид не е само български. И в други страни в Европа междувременно се забелязва намаляване на готовността за ваксиниране, включително и поради опасения от евентуални странични ефекти, които до момента не са известни. Допитване, цитирано от италианския вестник “Стампа” през ноември, показало, че мнозинството от анкетираните в четири от пет страни е изпълнено със съмнения относно сигурността на ваксините и възможността от неблагоприятни странични явления.

Готовността за ваксиниране обаче се влияе и от степента на доверие към управляващите, констатира вестник “Гардиън” и предупреждава, че е нужна още много разяснителна работа: “Онова, което нощем тревожи експертите, не са малцината, които са убедени, че Бил Гейтс ще ги чипира с новите ваксини, а по-скоро колебаещите се, които лесно могат да бъдат повлияни от някакви публикации на свои приятели във “Фейсбук“, и които предпочитат да изчакат и да видят каква ще стане“.

Масовото имунизиране е ключът за преборване на пандемията

Във видеорепортажа на “Евронюз” се казва, че допълнително предизвикателство пред България е складирането на ваксината на Пфайзер, която се съхранява на много ниски температури. Българският премиер Борисов, който инспектирал новите хладилни инсталации, заявява изрично, че ваксинирането ще е доброволно и подчертава: “Ваксината е одобрена от ЕС. Еврокомисията и Европейската агенция за лекарствените средства (ЕМА) гарантират за нея. Това трябва да се обяснява на хората“.

Скептицизмът към ваксините обаче може да има сериозни последствия. Експертите предупреждават, че с началото на ваксинациите пандемията далеч няма да приключи. Близо 70 процента от населението трябва да се ваксинира, за да се постигне траен ефект.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.