Едва 30-35% от българите са готови да се ваксинират. Защо?

Коронавирус прибиращите се в България Коронавирус прибиращите се в България

Едва 30-35% от българите са готови да се ваксинират. Защо?

България отчита най-високата смъртност в Европа. Болниците са препълнени, а медицинският персонал изнемогва. Въпреки това едва между 30 и 35% от хората са готови да се ваксинират. Каква е причината?

Препълнени болници и недостиг на медицински персонал: това е резултатът от разпространението на коронавируса в Европа. С 27 починали на 100 000 души България отчита най-високата смъртност в ЕС. Макар училищата, ресторантите и баровете да са затворени, страната засега не е обявила твърд локдаун.

Едва между 30 и 35 процента от българите са готови да се ваксинират

Здравните власти очакват началото на ваксинациите в страната да започне на 27 декември, съобщава “Евронюз” в свой репортаж от София. В него се обръща специално внимание на ниския процент от българите, които изявяват готовност да се ваксинират. В интервюто с главния здравен инспектор Ангел Кунчев той обяснява, че на първо време ще могат да бъдат ваксинирани около 5000 души – служители в сферата на здравеопазването, в болниците на големите градове и най-вече работещи в отделенията за Ковид. Здравните власти в страната обаче се съмняват в готовността на българите да се ваксинират, които според Кунчев са изпълнени с предразсъдъци. Ето какво казва той пред “Евронюз“:

Главният проблем няма да е нито логистиката, нито наличностите от ваксина, а по-скоро преодоляването на страховете. От други масови ваксинации виждаме, че готовността за имунизиране не е особено голяма – тя е между 30 и 35 процента. надявам се, че хората ще покажат разум“, заключава Кунчев. 

Необходима е всеобхватна разяснителна кампания

Проблемът със скептицизма спрямо ваксината за Ковид не е само български. И в други страни в Европа междувременно се забелязва намаляване на готовността за ваксиниране, включително и поради опасения от евентуални странични ефекти, които до момента не са известни. Допитване, цитирано от италианския вестник “Стампа” през ноември, показало, че мнозинството от анкетираните в четири от пет страни е изпълнено със съмнения относно сигурността на ваксините и възможността от неблагоприятни странични явления.

Готовността за ваксиниране обаче се влияе и от степента на доверие към управляващите, констатира вестник “Гардиън” и предупреждава, че е нужна още много разяснителна работа: “Онова, което нощем тревожи експертите, не са малцината, които са убедени, че Бил Гейтс ще ги чипира с новите ваксини, а по-скоро колебаещите се, които лесно могат да бъдат повлияни от някакви публикации на свои приятели във “Фейсбук“, и които предпочитат да изчакат и да видят каква ще стане“.

Масовото имунизиране е ключът за преборване на пандемията

Във видеорепортажа на “Евронюз” се казва, че допълнително предизвикателство пред България е складирането на ваксината на Пфайзер, която се съхранява на много ниски температури. Българският премиер Борисов, който инспектирал новите хладилни инсталации, заявява изрично, че ваксинирането ще е доброволно и подчертава: “Ваксината е одобрена от ЕС. Еврокомисията и Европейската агенция за лекарствените средства (ЕМА) гарантират за нея. Това трябва да се обяснява на хората“.

Скептицизмът към ваксините обаче може да има сериозни последствия. Експертите предупреждават, че с началото на ваксинациите пандемията далеч няма да приключи. Близо 70 процента от населението трябва да се ваксинира, за да се постигне траен ефект.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.