Доналд Тръмп иска да започне мандата си с рестарт на отношенията с Русия. Но този път – истински. Изглежда, че и Путин желае същото. Наблюдатели обаче предупреждават, че Тръмп може да се окаже воден за носа от Путин. Още през 2009 г. Лавров и Клинтън рестартираха символично двустранните отношения, но от това не излезе нищо

Наскоро Тръмп нарече своя руски колега Путин „много умен„. Това се случи, след като Москва се отказа от реципрочни мерки за експулсирането на 35 руски дипломати от САЩ. И преди това Доналд Тръмп е изразявал възхищението си от руския лидер и неговата авторитарна политика и стил на управление. Това предизвиква недоумение у много американци.

Много по-интересна изглежда заявката на Тръмп да си сътрудничи с Кремъл в борбата срещу тероризма, твърди научният сътрудник от Германското дружество за външна политика (DGAP) Себастиан Фейок. Доналд Тръмп смята, че най-голямата заплаха в момента е свързана с т.нар. „Ислямска държава“ (ИД).

„Сегашната администрация на Барак Обама отказа да си сътрудничи с Русия, защото руският президент помага на сирийския режим без да се интересува от щетите“, казва Фейок. Тръмп се разграничи категорично от правителството на Обама още в предизборната кампания. „От изявленията на Тръмп можем да заключим, че на него му е все едно с какви методи Русия подпомага военно сирийския президент Асад“, допълва германският наблюдател. 

 Нов рестарт на отношенията?

Себастиан Фейок смята, че всичко говори в полза на ново рестартиране на двустранните отношения. Струва си да припомним, че и Барак Обама навремето започна управлението си с подобен „рестарт“ в отношенията между САЩ и Русия. През 2009 година тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън и руският министър на външните работи Сергей Лавров дори заедно натиснаха един червен бутон, символизиращ рестартирането на отношенията. От това обаче не произлезе нищо. 

Сега Доналд Тръмп иска нещата да се получат. Той е бизнесмен и е вещ по сделките, както обича да се хвали сам. Но също и руският президент Путин има интерес двамата с Тръмп да се договорят. „Значи ще се разберем„, намеква Тръмп.

Обществеността обаче изобщо не е убедена, че бъдещият американски президент има някакъв план. Засега е ясно само, че той ще назначи Рекс Тилерсън за външен министър. Шефът на петролния концерн ExxonMobil поддържа тесни връзки с Кремъл. Списание „Шпигел“ дори го нарече „пълномощник за Русия„.

Реториката на Тръмп по отношение на Русия предизвиква неприятни усещания сред много политически наблюдатели в САЩ. „Те смятат, че Тръмп може да се окаже третият поред президент, когото Путин води за носа, и се опасяват САЩ отново да не останат излъгани„, казва Себастиан Фейок.

Легитимация чрез антиамериканизъм

Редакторът на списание „Източна Европа“ Фолкер Вайксел е уверен, че сближаването между САЩ и Русия ще бъде временно явление. „Неминуемо ще се стигне и до разрив“, прогнозира той: „Възможно е да има кратък период на сближаване, но той бързо ще отшуми“, казва Вайксел и допълва, че много по-важна (от личните приятелства) роля в политиката играят някои структурни фактори. Така например двете страни – САЩ и Русия – си остават конкуренти, а режимът на Путин използва антиамериканизма за вътрешна легитимация. 

Режимът на Путин постоянно рисува образа на врага„, казва Вайксел. Той внушава на хората, че САЩ искат да нападнат Русия, която трябва да може да се защити; че американците са виновни за всичко – за сегашните проблеми на Русия, за лошото състояние на икономиката и т.н. Влизането на Тръмп в Белия дом няма да промени това с нищо, посочва експертът.

Докато Тръмп изрича неща, от които Русия има интерес, например обещанието за намаляване на влиянието на САЩ в Източна Европа, Путин спокойно може да го хвали в името на „помирението„. На годишната си пресконференция през декември руският президент заяви: „Никой, освен нас, не вярваше в победата на Тръмп.“

Вайксел не изключва като следваща стъпка Кремъл да изпробва доколко новата американска администрация държи на балтийските републики. „И в момента, в който Тръмп тегли червената линия, която Москва не трябва да преминава, привидното сближаване ще приключи„, казва той.

Конгресът може да го спре 

Повечето експерти посочват, че Тръмп не може еднолично да определя насоките на американската външна политика. Дори в редиците на неговата Републиканска партия има силна съпротива срещу сближаването с Русия. Някои републиканци са сенатори от дълги години и изобщо не зависят от благоразположението на Тръмп. Сред тях има и много такива, които имат изграден устойчив негативен образ за Русия. Джон Маккейн и Линдзи Греъм са двама от тях. Те настояват за създаването на надпартийна комисия в Конгреса, която да разследва намесата на руските тайни служби в хода на предизборната кампания в САЩ. Маккейн пледира също и за затягане на санкциите срещу Москва. 

Наскоро двамата сенатори направиха обиколка в балтийските държави, Грузия и Украйна и на място им дадоха уверения, че САЩ ще продължат да ги подкрепят – независимо от приказките на Тръмп за предстоящо сближаване с Русия. Джон Маккейн настоява за постоянно военно присъствие на американски части в Прибалтика и подкрепя доставките на оръжие за Украйна в борбата ѝ срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна.

Това е знак, че Конгресът няма да остави Тръмп сам да определя насоките в американската политика за отношенията с Русия„, казва Себастиан Фейок. Дори Тръмп да отмени санкциите срещу Москва, Конгресът може да наложи свои санкции или да блокира действията на президента – чрез правото си да определя приоритетите в бюджетната политика. Така например Конгресът може да откаже да одобри финансови средства за дадено начинание или да принуди президента да харчи приоритетно пари за нещо друго.