Добре дошли в България - държавата на лоялните - България Новини

Добре дошли в България – държавата на лоялните

Добре дошли в България Добре дошли в България

Добре дошли в България – държавата на лоялните

Справедливост? Уважение към човешките права и достойнство? Разделение на властите? Нищо подобно: в България водещ е друг основен принцип – на лоялността към управляващите и силните на деня.

Лоялността е лично, асиметрично отношение, при което едната страна обещава вярност на другата. Лоялността е морално неутрална – ако сте лоялен към добри хора, тя може да е нещо добро. И обратното – ако сте лоялен към мафиотски бос, ставате част от мафията. Нещо повече – лоялността рядко е безкористна: обикновено лоялистът очаква конкретни материални облаги от силните на деня.

Повечето от събитията през последните месеци са необясними, без да бъде отчетен принципът на личната лоялност към ядрото на властта у нас: ГЕРБ и БСП, и по-специално Борисов и политико-икономическата върхушка на ДПС. 

Няколко примера

1) Пламен Георгиев изгуби състезанието по лоялност спрямо Иван Гешев и беше отстранен. Вторият доста искрено сподели, че той може да прави неща, които другите само обещават. Лоялността на Гешев беше тествана в делото КТБ, както и в множество други чувствителни за властта казуси;

2) Цветан Цветанов влезе в групата на кадрите с разклатена партийна лоялност и бе отстранен. Най-вероятно той стана потенциална заплаха за авторитета на Борисов, което в една система на лични лоялности е архипрегрешение;

3) Кристалина Георгиева не получи българската подкрепа за висш пост в Еврокомисията – на нашите управляващи явно не им трябват хора, които са самостоятелни играчи, а зависими лоялисти;

4) В СЕМ попадна човек, завършил с 3,89 аграрна специалност. Причината за този подбор едва ли е нещо друго освен лоялността на този експерт към силните на деня;

5) БНТ получи още по-лоялен към властимащите директор;

6) Всички прокурори спонтанно подкрепиха избора на началника си и заместник-началника си за нов главен прокурор. Подобна “подкрепа” е просто заявление за лоялност и подчинение от нискостоящия към висшестоящия;

7) Ректорът на УНСС също заяви своята лоялност към властимащите като одобри изцяло техния избор за главен прокурор. С подобни изявления излязоха и кадри на бившето ДС и “библиотекарския”;

8) Проправителствените (кафяви и по-светли) медии се впуснаха в състезание по лоялност с подкрепата си за нов главен прокурор, като славеха качествата на кандидата на властта и громяха неговите опоненти. Отличи се една медия, която организира контрапротест в полза на кандидата: макар и скромен, той със сигурност е направил впечатление на когото трябва;

9) Нелоялността сама по себе си беше дефинирана като престъпление. В разследването на хакването на НАП, прокуратурата пусна информация, че хакерите “искали да свалят властта”. Изобщо, опасното не е пробива в личните данни, а заявената нелоялност към “властта”.

10) Традиционните нелоялни – Демократична България, Биволъ, Капитал и други пък вкупом бяха посочени като “врагове” от кандидата за нов главен прокурор. Един след друг за тези “врагове” биват пускани инсинуации, че са “свързани” с престъплението с данните от НАП. Изводът, който се натрапва, е че нелоялните към силните на деня са потенциални или реални престъпници.

Това губи лоялната държава

Държавата на лоялните обаче страда от следните тежки проблеми:

– Неефекивност: тъй като обществените поръчки често се дават не заради реални качества и умения, а заради лоялност, “Граф Игнатиев” изглежда като правен в час по трудово (както би казал д-р Тони Филипов). Като цяло България се развива по-бавно от преките си конкуренти в Източна Европа, като Румъния, например;

– Липса на независими органи: когато принципът на лоялността е водещ, независимите органи и регулатори спират да функционират и се превръщат в допълнителен инструмент на властимащите. КПКОНПИ се занимава с неудобните, а обявява най-лоялните за “кристално чисти или имащи много добри адвокати”. Прокуратурата гони основно нелоялните. Банкови надзори, КФН и т.н. “проспиват” фалита на КТБ. СЕМ развива аграрна експертиза. Общият резултат е, че т.нар. независими органи стават 100% зависими от силните на деня. Очевиден е примерът с ВСС и прокурорската му колегия. Тя се състои в момента от едно мнозинство, избрано на казармен принцип от прокурори и следователи: в армията при избори винаги се избира генералът. Малцинството пък е от партийни лоялисти на ГЕРБ и ДПС, допълнени от кандидати на една беззъба по отношение на такива въпроси БСП. И докато в чужбина изпращаме авторитетни юристи от ранга на проф. Евгени Танчев и Йонко Грозев (защото ако не са такива ни ги връщат), в ключови важни органи в страната попадат хора, известни основно с лоялността си към този или онзи;

– Феодализация: лоялните получават ленове, тимари и вакъфи, които им носят доходи, в размяна на своята вярност и подкрепа при нужда. Един получава медиен кавазимонопол, друг става притежател на голяма телевизия. Трети получава електроцентрала и студен резерв. Ортакът му пък се сдобива с “вторично разграбеното от КТБ”. И т.н. до най-дребните феодали, които получават малка телевизийка, фабричка за тролове или проправителствено сайтче, в което да изразяват любовта си към вожда. При фалита на КТБ тези вериги от феодални зависимости лъснаха и вакъфи като ТВ7 трябваше да затворят. Сега основните им кадри вече са в БНТ и Нова. И в средновековието се е получавало така: като някой лоялен васал загуби феода си в битка за сюзерена, той често е получавал друг в замяна;

– Обратна селекция: работата с лоялността е тънка, обаче, защото сюзеренът трябва да има реални доказателства за верността на васала. В средните векове често васалите са давали децата си за отглеждане при императора, като залог за вярност. Днес това не е съвсем възможно и затова се търсят хора с други зависимости. И така – вместо честните и добри професионалисти – напред редовно излизат хора с тъмно минало. Това тъмно минало е техният капитал: ако властимащият го знае, той “държи” в ръцете си новоназначения, който трябва да му е верен до гроб. Примери едва ли са нужни – просто човек трябва да се огледа.  

Искаме ли да сме нечии васали?

Надежда в тази нерадостна ситуация има. Тя е свързана с натрупаното възмущение на огромното мнозинство от хора, които не са обвързани с веригите на лични лоялности и които разбират, че създадените политико-икономически мрежи са пречка както за тяхното професионално развитие, така и за просперитета на страната. Тези хора са мнозинството и от съдиите и прокурорите, от журналистите, и разбира се – от бизнеса и работниците. Те знаят, че бъдещето на васали не е най-доброто, за което са мечтали.

В последните месеци държавата на лоялността започва да добива завършен вид. Тя вече е видима за всички. Нейната видимост е нейната ахилесова пета обаче. Средновековието все пак е отминало и по-добре е то да не се връща.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!