You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

Демократична България

Няколко хиляди души почти три дни са заключени в най-голямата зала на България, защото са поели ангажимент да предадат протоколите от секционните избирателни комисии, но приемащата Общинска избирателна комисия в София не може да поеме наплива. Три дни. Най-добрата новина в тази случка бе съобщението, че няма нито един загинал, което опроверга тиражираните информации в медиите.

Доведеният до абсурд хаос в организацията на изборите стана най-видим именно през „заложническата криза“ в „Арена Армеец“, но това е само върхът на айсберга от неуредици, съпътствали поредното провеждане на избори в свободна и демократична България.

Винаги досега изборите са водели след себе си съмнения относно тяхната честност, изрядност и организираност, но никога досега недоволството не е било толкова видимо. Технологичният прогрес е част от обяснението – вече всеки има камера и връзка с интернет в джоба си. Непоносимостта към всичко това е другото обяснение – трудно ще откриете човек, който да е доволен от качеството на проведените в неделя избори в България.

Поредица от лоши новини

Заложническата криза“ от зала „Арена Армеец“ изобщо не е единствената особеност на тези избори. От цялата страна започнаха да идват сигнали за неправилно отчетени преференции в изборните протоколи – тоест, кандидатът Х е получил най-много преференции в листата за общински съветници на своята партия, но в крайния продукт – протокола, тези преференции не са отбелязани правилно. Свидетелствата идват дори от самите кандидати, които казват, че са гласували за себе си, а после не откриват този глас в протоколите. Никой нямаше да обръща внимание на тези сигнали, ако не бяха стотици.

Голямата картина е още по-стряскаща – 14% са невалидните бюлетини и никакви особености и сложности на тези избори не могат да обяснят този факт достатъчно разумно. Следват пристигащите с часове данни от отделни секции за тотално разминаване между преброените резултати на място и отразените числа в протоколите. Само който няма достъп до интернет, не е попадал на подобни протоколи в последните дни. Към това се добавят свидетелствата за скандали по време на броенето, когато представители на парламентарните партии от секционните избирателни комисии са отказвали да предоставят заверени протоколи на независими наблюдатели или застъпници на по-малки партии.

Неспособността на българската държава да проведе нормални избори не е плод на някаква конспирация. Тя просто повтаря по болезнено познат начин неспособността на същата тази държава да провежда докрай успешна политика в която и да е обществена сфера. Ако 14% са невалидните бюлетини на последните избори, какъв ли е процентът на невалидните усилия на малкия бизнес да отвори свои обекти в общините? Това никой не го мери, но делът в никакъв случай не е по-малък. Ако 14% са невалидните бюлетини, какъв ли е процентът на невалидните усилия в образованието и науката, принудили хиляди българи, които работят в тази сфера, да напуснат страната? И този път делът няма как да е по-малък. Ако 14% са невалидните бюлетини, може ли да е по-малък делът на времето, енергията и ресурсите, които е изгубил всеки, опитал се да промени към по-добро нашата държава?

А кой ще прави демокрацията утре?

Проблемът с провеждането на изборите не се ограничава до някаква схема, каквато, впрочем, никой не изключва да има. Днес победителят е един, утре ще бъде друг, но схемата ще бъде еднакво удобна за силните и еднакво неудобна за по-слабите откъм властови и финансов ресурс. Винаги. Просто нищо не е подчинено на изискването да бъде полезно и удобно за гражданите на републиката.

Тихата съпротива на администрацията, липсата на ярка политическа воля за разумна промяна и вечният стремеж към безотговорност винаги са водели до подобни развития. Централната комисия не отговаряла за общинските. Общинските пък не отговоряли за секционните. Те пък за нищо не отговаряли. Схемата е позната от всяка сфера на обществените отношения. Докато става дума за наука, образование и бизнес, изходът е лесен – хората просто си тръгват от България. При процедурата на демокрацията обаче няма изход – последните останали грамотни хора от секционните избирателни комисии ще напускат сцената, а на тяхно място ще идват купени от щабовете хора, за които това е единствената възможност да изкарат някой лев. Дори тест за грамотност няма. Това са утрешните ни избори.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!