Да си “обратен” в България

В България дискриминация почти няма – така поне излиза от отговорите на българи, участвали в последното проучване на Евробарометър за дискриминацията в ЕС. Как гледат българите на “различните“?

Една трета от гражданите на ЕС са на мнение, че проявите на дискриминация продължават да са сериозен и все още неовладян проблем на Общността. През 2012-та всеки шести европеец е бил лично засегнат от прояви, свързани с това социално зло. Всеки трети пък е бил пряк или косвен свидетел на случаи на дискриминиране или притискане заради „различност“. Най-честа жертва на подобно безправие са етническите малцинства, хората с увреждания и хората с различна сексуална ориентация. Мъжете и жените на възраст над 55 години са дискриминирани три пъти по-често в сравнение с младите между 18 и 30 години.

Две трети от европейците смятат, че вследствие на кризата зачестяват случаите на незачитане на възрастните и хората с увреждания. Цветът на кожата и етническият произход продължават да са дискриминационен фактор при кандидатстване за работа.

Нагласите на българите

В сравнение с 2009-та година осезаемо се е увеличил броят на българите, които признават, че в страната им има дискриминационни практики на работното място и в делника, сочат данните на Евробарометър. Същевременно тези данни показват, че ако се съди по преобладаващото мнение, България би трябвало да е едва ли не първата страна в Европа, в която почти е изкоренено пренебрегването заради сексуална или етническа “различност“.

Едва 12 процента от българите признават, че в страната им има дискриминация спрямо хомосексуалните и транссексуалните хора. И едва 16 на сто смятат, че дискриминация има и спрямо етническите малцинства. Това са отговори, които разкриват само незначителна част от реалните измерения на дискриминацията в България.

Според Евробарометър, 10 на сто от запитаните в сондажа българи смятат, че в страната им има незачитане на жените и женските права. За сравнение – една трета от италианците са на мнение, че този проблем е характерен за страната им. Впрочем, в рамките на ЕС Италия държи рекорд по признаване на дискриминацията по полов признак.

Европейските роми и българските роми

Близо половината от европейците смятат, че усилията за интегриране на ромите са неефективни. Същевременно повече от 50 на сто са на мнение, че обществото само може да спечели от ромската интеграция.

Между една четвърт и една трета от финландците, румънците и кипърците са на мнение, че мерките за интеграцията на ромите в техните страни са много ефективни. На другия полюс са българите, чехите, унгарците и словаците – според тях интеграционните стратегии на страните им спрямо ромските малцинства изобщо не работят.

Според Евробарометър, над 80 на сто от гражданите на Франция, Швеция, Дания, Люксембург, Германия, Белгия и Холандия смятат, че ромите са етнос, изложен на висок риск от дискриминация. На противоположно мнение са българите, заедно с чехите, словаците и румънците. Близо половината от запитаните са на мнение, че в техните страни няма никаква дискриминация спрямо ромите. Според социолозите обаче истинската картина на незачитането на правата на най-голямото европейско малцинство се замъглява право пропорционално с нарастването на дела му сред населението на страните от Централна и Югоизточна Европа. 

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.