Цар Киро и Царица Костадинка
Кръвта и пожарите в Катуница можеха да се очакват, защото етническите напрежения и престъпността постоянно влизат във взривоопасна реакция. Кой забърква опасния коктейл „Молотов“ и има ли начин за противодействие?
През последните години специалистите неуморно предупреждават, че омразата срещу циганите и поривите към саморазправа с тях постоянно нарастват. Две трети от българите се боят от циганите и смятат, че те са опасни за сигурността им. Същите две трети логично не желаят да имат цигани за съседи.
Цар Киро и Царица Костадинка
Нека си припомним: само през 2000-2001 г. българските медии съобщават за сериозни локални етнически войни в селата Мечка и Оряховица, в Лясковец и Самоков, както и в Новозагорско, Кюстендилско и Търговищко. Всички тези сблъсъци, насилия и кръвопролития идват като реакция на конкретни престъпления. И материализират високоволтовото напрежение между българи и роми.
Ромите – нежелани съседи
В повечето случаи извършителите са добре известни, пък и не им е за пръв път. Въпреки това престъпленията хронически остават неразкрити, а престъпниците – несанкционирани. Държавата просто бездейства – или в най-добиря случай работи изключително мудно. Днес, десет години по-късно, вече за всички е ясно, че проблемът цар Киро и царица Костадинка е проблем не само на Катуница. Това е проблем и на българската държава, която от години е подозирана, че се сраства с престъпността.
Опасната македонска връзка
В Македония се случва нещо подобно, макар че наблюдателите откриват и съществени разлики. В анализа на БАН „Етническите аспекти на престъпността в България и Македония“ се казва, че албанската организирана престъпност открай време е най-сериозният македонски проблем. Дали наистина албанската наркомафия е в дъното на конфликтите в Южна Сърбия и Западна Македония? Много политици и експерти се кълнат в нея още от началото на промените в региона на Балканите.
Структурите на албанската организирана престъпност не признават граници, пише в анализа на БАН. Албанската мафия е активна в Македония, Косово и Албания. Тя вирее най-добре в условията на хаос и неконтролирани потоци от хора, стоки и пари. Затова и често „заплахата за криминалните и стоящите зад тях икономически интереси се представя като етническа, а защитата на престъпните интереси се лансира като отстояване на етнически права„.
Като на война
И през следващите години престъпността ще подклажда взривоопасни напрежения както в България, така и в Македония, обобщават българските учени още през 2000 година. Прогнозата им е, че в България, макар и да няма изгледи етническите войни да излязат извън локалните си рамки, за местното население те ще са достатъчно значими. Така е, защото в близко бъдеще жизненият стандарт на хората едва ли ще се подобри рязко. А още по-невероятно звучи очакването, че безработното ромско малцинство ще намери достатъчни за живот легитимни доходи, твърдят учените.
„В близките години в най-активна в криминално отношение възраст ще навлязат кохортите, които масово не са посещавали училище и нямат шанс за трудова реализация. В най-активна възраст ще навлязат и рано криминализиралите се подрастващи. А що се отнася до превенцията – на практика такава няма„, пишат българските учени. Социолозите правят паралел с Македония, където трябва да се преследва една-единствена цел: да бъде пречупен гръбнакът на албанската организирана престъпност.
В обобщение: ако не бъде победена престъпността, ако не се пресушат финансовите й извори, и в България, и в Македония хората ще продължат да забъркват опасния коктейл „Молотов“ от престъпност и етнически напрежения.