Чалгата и националната музика на Българите

От 20-тина години у нас се роди един нов музикален жанр, наречен доста точно “чалга”. Основата на този жанр е музиката на българските цигани, макар че в него има и други ориенталски елементи, турски, арабски. Напоследък в него навлязоха и гръцки и сръбски мелодии. Както се казва – циганска видрица! Що за музика обаче е т.н. циганска музика, на чиято основа е създадена чалгата?

Циганите, които сами наричат себе си “роми”, което значи “хора, мъже, съпрузи”, идват от Северна Индия. Днес те живеят в много държави и техният език, религия и музика са силно повлияни от културата на местното население. В българските земи циганите се появяват през XV-ти век, когато османо-турските завоеватели ги довеждат от Египет. Поради присъщата си музикалност и неодобрение на физическия труд, в следващите четири века циганите изземват ролята на главните музиканти, певци и танцьори, развличащи османските паши, бейове, спахии, кадии и всякакви други турски властели. За разлика от днешните български новобогаташи, турските властели са били патриоти, което води до това, че дошлите цигани усвояват изцяло тяхната музика и танци. Днешните български цигани в мнозинството си помнят тази музика и я представят и считат като своя. За мнозинството от днешните българи, тази музика е просто циганска – в действителност нейните основни елементи водят началото си от османо-турската музика от началото на Османската империя. Самото понятие „циганска музика“ е много относително, защото музиката на унгарските цигани е вариант на унгарската народна музика, на испанските цигани е вариант на испанската народна музика, на руските цигани е вариант на руската народна музика. В България, макар че в близкото минало много добри народни музиканти бяха цигани, типичната циганска музика е османо-турска.

Почитателите на чалгата като правило са от средите на най-ниско образованите българи. Те предпочитат да наричат чалгата с модерна английска терминология – попфолк. С това те показват ниска степен на компетентност, защото попфолк (popfolk) е съкращение от английския израз Popular folk music и се отнася до фолклорната (народна) музика на съответния народ. За българския случай това би трябвало да значи “народна музика на българите” или „българска народна музика“ или „българска форклорна музика„. В действителност, между чалгата и българската фолклорна музика (българския попфолк) има огромна разлика. Тази привидна некомпетентност и безкритичност на някои музикални издатели и дейци, свързани с този жанр, всъщност представлява опит да се представя и утвърждава тази музика като “българска национална музика”, “музика, характеризираща българската нация пред света”.

Това на пръв поглед „безобидно“ (в действително дълбоко антибългарско) начинание обаче не може, все още, за щастие, да добие популярност. В действителност, националната музика, наред с езика, химна, знамето и герба са национални символи. Във всяка цивилизована страна има закони, защищавали химна, герба и знамето на нацията от поругаване. В повечето стари държави с древна култура, освен национален език, има и музикален жанр, който без съмнение се е утвърдил като национален. Всеки средно образован човек може да различи националната музика на индийците, китайците, гърците, руснаците, испанците, англичаните, арабите. Много народи обаче нямат национален език и национална музика, защо исторически те са сформирани чрез отделяне от някакъв друг народ.

Българите са древен народ, който е образуван не чрез отделяне от друг народ, а напротив, чрез поглъщане на други етноси и племена. Поради тази причина, българската национална, т.е. народна музика е изключително оригинална, многообразна и богата. Например по брой записани текстове и мелодии тя превъзхожда около 10 пъти френската национална музика. Да не говорим за богатството от ритъм, ладови тоналности, мелодии и мотиви. Срещу такта 2/4, типичен за западно-европейската музика, ние имаме десетки неравноделни тактове. За разлика от простата минорно-мажорна ладова система, единствена за западна Европа, ние имаме поне още 7 други. Като се добавят и безмензурните мелодии (субати), тези своебразни “оперни арии” на старите българи, музикалното богатство на българския фолклор става уникално. Даже околните балкански народи нямат неравноделни тактове и субати, освен ако не са “откраднали” нещичко. Познава ли се това богатство, използва ли се, извлича ли се някаква полза от него? Нито едното, нито другото, но това е отделен въпрос. Някой губи от това и никак не е лесно да се отгатне кой губи.

Наскоро беше излъчено една музикална композиция от телевизионния канал BTV (каналът на Рупърт Мърдок), представена като “послание на България до Европа”. Разбира се, в една демократична държава всеки може да си композира и избира заглавия на своите творби, но и всеки, който желае, може да коментира тези творби. Тази “музикална творба” представлява несъмнен и нескрит образец на “чалга”. Само по себе си, това “послание” е подигравка с националните символи и би трябвало да попадне по ударите на закона за тяхната защита. Но не е само това. По време на поредното ежегодно състезание “Мис България”, участничките, облечени с бански костюми и завити с българския трибагреник, са “марширували” под звуците на тази циганизирана музикална композиция. Идеята за този особен вид “демонстрация” е била да се изрази несъгласие със затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”, още повече, че победителката в състезанието е била от град Козлодуй. Когато сцената с полуголите българки, завити с националното знаме, маршируващи под музиката на чалга пред очите на европейците беше коментирана пред водещите на предаването “Коритаров лайф” на канал Нова телевизия, водещата искрено се очуди, че в това имало нещо нередно! Най-големият “почитател” на чалгата и нейното издигане като “национално-определяща” музика за българите и „музикален символ на нацията пред света“ обаче беше и си остава Слави Трифонов, водеща фигура в телевизионния канал на Мърдок.

Разбира се, няма нищо лошо в това, някой да харесва циганска музика. Аз лично много харесвам чиста циганска музика, а също индийска, турска, иранска, гръцка, арабска, руска, ирландска, африканска и т.н. Особено „космическо“ звучене има етиопската музика. Националната музика на отделните народи е може би най-голямото културно богатство на света. Лошото е, когато някой, било от простотия или защото усеща за какво го търпят, се опитва да натрапва чужда музика и с това спомага за унищожаването на един културен модел.

Това състояние е ярка характеристика на 15-годишния преход и състоянието до което ни доведе. В Русия този преход беше наречен много сполучливо “великата криминална революция” още преди 10 години. Днес там живеят най-много милиардери и най-много бедни хора от цяла Източна Европа. За прехода в България все още няма определение. Както изглежда, най-вярното определение за него ще бъде “чалга”, което вече се предлага от много автори.

Защо чалгата беше създадена и зае значимо място в демократична България? Без да имаме претенции за пълнота, по-долу представяме няколко причини за това.

1. На първо място това е мощното дезорганизиращо влияние на Турция върху съвременните българи, особено в първите години на демокрацията. Ежегодно, милиони българи ходеха в Капалъ чаршъ и само няколко хиляди в Македония. Най-силно е това влияние върху българските цигани, които днес практически не слушат друго освен съвременна музика от Турция. Българите, все пак като патриоти, слушат чалга. Макар да няма преки данни, но все пак самата Турция е силно заинтересувана от това, да се забрави и отстрани българския фолклор и се замени с чалга. За Турция е много по-полезно под ритъма на гьобек да се пее “целувам ти устните”, отколкото да се свири хорото “Даваш ли даваш, балканджи Йово”.

2. Втората причина за избуяване на бурена на чалгата е състоянието на разюздан национален нихилизъм, характерен за българина от последните петдесет години. Както и македонизмът, българският национален нихилизъм има доста далечни корени още от времето на Османската империя и господството на гръцката патриаршия. По времето на социализма обаче той беше отгледан, наторен и поливан по най-ефективни начини чрез механизмите на държавните комунистически органи. За целта, историческата представа за миналото на българите беше изкривено и миниатюризирано. За да бъдат послушни, на българите им се внушаваше, че са малка, освободена и спасена нацийка без минало и че трябва да станат безродни синове на новия комунистически свят, обединен около Кремъл. Няма никакво значение, че “кремъл” на български означава “кремък, кремъл, твърд камък”, а московския Кремъл е построен по подобие на крепостите – кремъли във Волжска България. За един българин, който не знае важния факт, че неговата държава е била империя, оказала огромно влияние върху Източна Европа едва ли ще знае незначителната подробност, че чалгата, която му пускат е османо-турски мотив от XVI-ти век.

3. Стигаме до антиисторизма, който е биологичен баща на националния нихилизъм. Чалгата като музикално явление не може да се развие в страни като Гърция и Турция, където населението има съвсем правилна, даже доста пресилена представа за миналото на своята страна, за ролята на своите национални символи. В България обаче може. Ако прочетете историческата част на уеб-страниците на повечето български градове ще откриете, че там се отделя място на новокаменната епоха, бронза, тракийския период, елинския период, римския период и османския период. В някои случаи се отделят няколко редчета и за т.н. средновековие, което всъщност представлява “българския период”. В някои случаи се споменава, че градът е включен в пределите на българската държава, но в повечето случаи това се „подразбира„. Ако човек влезе в повечето български музеи ще открие главно експонати от времето на неолита, траките и римляните. Ако това е чужденец и то малко разсеян, може и да остане с впечатление, че музеят е римски. А за прабългарите, главното население на ранна България да не говорим – те са стопени до няколко хиляди и превърнати в ниски, кривокраки монголоиди. Няма никакво значение, че днес от техните гробове се изваждат двуметрови европеиди, че по едно и също време са създали империи на Дунав и Волга и са съставлявали половината от населението и управленческия елит на Хазария. Само т.н. “черни (покорени) българи” в Западна Хазария са били между 1 и 1.5 милиона. Резултатът от такава “антиистория” е чалгата в България и македонизма в БЮРМ. Не е възможно да градиш държава и нация и да тровиш нейните исторически корени. Каква полза, че си създал „две Българии„, когато и двете Българии днес са буренясали, а децата им търсят препитание в чужбина. Крайният резултат на „двете Българии без корен“ е катастрофално намаляващото население, разбягване на младите хора по света, застаряване на нацията, промяна на етническата картина, мощна тенденция към смяна на културния модел, спад в образователното и професионалното равнище. С една дума – чалга !