Бузлуджа – паметникът, който разказва

“Народе, изправи се и те ще паднат!”, се провикна от Бузлуджа Корнелия Нинова “Народе, изправи се и те ще паднат!”, се провикна от Бузлуджа Корнелия Нинова

Бузлуджа – паметникът, който разказва

Паметникът на Бузлуджа не се санира и не се реставрира – само се консервира, за да бъде предпазен от по-нататъшен разпад и да може да бъде посещаван.

Всичко изглежда така, като че ли преди време на мястото са кацали извънземни и са изоставили там летящата си чиния – паметникът на Бузлуджа, открит през 1981-а година и тънещ в разруха от 1989-а година насам, пише швейцарският “Баублат“. Бетонът корозира, мозайките са загубили цветовете си, през пропадналия купол може да се види небето. В крайна сметка затварят превърналия се в опасен монумент за посещения, но в момента там текат консервационни работи, в резултат на които той трябва отново да стане достъпен – благодарение на усилията на екип експерти от Техническия университет в Мюнхен начело с професор Томас Данцл. (С проекта са ангажирани и фондация “Проект Бузлуджа“, и ИКОМОС – Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места.)

Мисля, че е важно зданието да се опази, за да служи като предупреждение. Имаме нужда от това“, казва Уве Брюкнер от Техническия университет в Мюнхен, който също работи по проекта. “Ако елиминираме всичко, което сме одобрявали в миналото, няма и как да успеем да го преосмислим.” Същото мнение споделя е професор Томас Данцл: “Естествено, че и сгради, които вече не са съвместими с днешните политически условия, са част от нашата история, от нашата идентичност. Изтриването на историята невинаги е предимство“. Поради това паметникът на Бузлуджа няма да бъде реставриран в първоначалния си вид, а ще бъде консервиран.

Мозайки, графити и състезания с АТВ

“Мястото, сградата и материалът ни говорят, а ние – защитниците на паметниците – сме хората, които дешифрират и разказват тези истории. Те непременно трябва да бъдат поставени в определен контекст – не е възможно подобни монументи да бъдат съхранени просто така, без коментар”, споделя професор Данцл.

В интервю, поместено на сайта на мюнхенския Технически университет, той разказва какви са плановете: “Ще се опитаме да  постигнем равновесие между съхраняването на руината и нейния контролиран разпад. Защото консервирането ѝ означава с минимални инвазивни средства да запазим състоянието, до което е стигнала през тези 40 години, откакто съществува. “Говорещият” строителен материал ни разказва какъв е бил паметникът някога – с монументални мозайки от над 900 квадратни метра, които са сред най-големите модерни образци в Европа. Над тях са работили 16 признати големи майстори на българското изкуство – те са монтирали над два милиона отделни мозаечни камъчета. Този материал ни разказва и историята на вандализма през 1990-те години на онези българи, които вече не са се идентифицирали с режима. Разказва ни и още една история: за новата младежка култура и нейните изразни средства – покриването на стените с графити или гонките с АТВ-та вътре в сградата. Тези истории се четат като книга“.

– В какво състояние заварихте монумента?

– Постройката е голяма, намира се на върха на планината и е изложена на екстремни влияния от метеорологична и геоложка гледна точка. Работата е предизвикателство не само за духа, но и за физиката. От три години сградата е затворена за широката общественост, след като преди това е бил много атрактивно място за любителите на т.нар. “тъмен” туризъм – хора, които се интересуват например от запустели паметници на съветската епоха. Голяма част от покрива липсва и дъждът уврежда мозайките. А през зимата водата замръзва и нанася още по-големи щети.

– Как ще бъде консервиран паметникът?

Едновременно с изработването на плана за опазване и управление на Бузлуджа стартира и кампанията на фондация “Проект Бузлуджа”  – “Неписани истории за Бузлуджа“, която събира документи за строителството и историята на монумента. Целта е да бъдат документирани знанията за паметника в разказите и спомените на хората, и да бъде съхранено неговото значение за съвременниците ни. Разчита се така да бъде насърчен диалогът между поколенията.

About Другата гледна точка
Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.