Протестите продължават, абсурдите в парламента – също
„Сидеров трябва да бъде игнориран на фона на очевидната липса на желание да бъде изолиран и хоспитализиран„
„Управляващата коалиция се превърна в заложник на своя „кворумоносител“ Волен Сидеров. Абсурдно е в 21-ви век страна-членка на Евросъюза да зависи от един налуден тип. Нетърпимо стана да гледаме как шпицкомандите му по улиците на София заявяват, че ще налагат свой ред в държавата чрез граждански арести и освен това е напълно ненормално в парламента да влизат хора с пистолети и полицейски палки„, казва поетът и публицист Едвин Сугарев, който обяви гладна стачка срещу кабинета „Орешарски„. „Безпокои ме, че на Сидеров е възложено да провокира обществото и да причинява неща, които никой не знае как ще завършат“, допълва той.
Според Сугарев, сега българите си имат работа с едни изключително нагли управници, които търсят реванш срещу опонентите си. „Това личи не само в опита начело на силова структура да бъде поставен абсолютно непригодният Делян Пеевски с ясни намерения за репресии, но и в подкрепата им за Волен Сидеров. Очевадно в това отношение беше поведението на Сергей Станишев и Лютви Местан по време на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност, на което Сидеров обруга президента Росен Плевнелиев. Щом Сидеров поиска полицията да разгони протестиращите, веднага председателят на парламента Михаил Миков заяви, че по демократичен ред не могат да бъдат направени никакви промени и настоя за „мерки“ срещу хората пред парламента„, припомня поетът.
България върви към диктатура?
А защо властимащите проявяват такова упорство? То е продиктувано от страха, че ако сега се оттеглят, вече няма да могат да се върнат, убеден е Едвин Сугарев. „На следващите избори БСП ще получи между 13% и 15% от гласовете, което я поставя вън от играта. Затова виждам в текущите промени в ръководствата на ДАНС и МВР знак, че се подготвя някакъв вид диктатура, за което сериозно предупреждавам гражданите. Настоявам президентството като единствената работеща и ползваща се с доверието на хората институция да заяви недвусмислено позицията си по този въпрос„, категоричен е той. Сугарев е смаян от бруталната атака на властта срещу медиите, както и от мълчанието на властимащите спрямо налудното поведение на самозабравилия се техен съюзник. „Това е абсурд за Обединена Европа и ме кара да мисля, че потегляме към Евразия на Путин„, заключава стачкуващият поет и публицист.
„Не мисля, че вървим към диктатура. Има тревожни тенденции, но нашата демокрация има ресурсите да им устои. Силата на сегашните граждански протести показва устойчивостта на имунната система на обществото, което е готово да пресече в зародиш най-тревожните развития. Реакциите около назначаването и оставката на Делян Пеевски са много красноречив пример в това отношение“, твърди политологът Даниел Смилов от софийския Център за либерални стратегии. Според него сега българското гражданско общество трябва решително да очертае две червени линии в поведението на своите избраници във властта. Първата е свързана с ограничаването на влиянието на корпоративните интереси, обръчите от фирми и платените от тях медии върху управлението. Второто разграничение се отнася до изолирането от властта на партии от популистко-екстремистки тип като „Атака„.
„Ако по времето на парламентарното малцинство при управлението на ГЕРБ партньорството с „Атака“ беше все още приемливо, то сегашният ѝ диктат върху новото малцинство в Народното събрание е абсолютно неприемлив. Още един тревожен момент е подценяването от сегашното управление на насочената срещу него гражданска енергия, което го делегитимира окончателно. Всъщност вече става дума за агония“, резюмира случващото се Смилов. „Въпреки твърденията на властимащите, че в „провинцията е тихо„, хората в по-малките градове също масово подкрепят исканията на протестиращите за оставка и предсрочни избори. Засега наблюдаваме само „студена“ война с откъслечни престрелки между президентството от една страна и изпълнителната и законодателната власт, от друга. Конструктивен диалог между тях със сигурност вече няма„, констатира политологът.
Относно лидера на „Атака“ Смилов казва: „С поведението си Волен Сидеров фатално скъсява хоризонта на пребиваване на кабинета „Орешарски“ във властта. Фактът, че то се крепи единствено върху настроението на лидер като Сидеров и неговата партия вече сериозно дискредитира правителството пред партньорите на България. Една от конспиративните теории сочи, че с екстремните си прояви Сидеров цели да създаде привидна мотивация на част от депутатите си да се „отцепят“ и да подкрепят открито малцинството на БСП и ДПС в парламента. Въпреки намерението на управляващите по всякакъв начин да се закрепят, те вече нямат ресурс да го направят„, убеден е политологът.
„Говоренето за Сидеров ме омерзява“
„Поведението на Сидеров и „Атака“ не може да се анализира от антропологическа гледна точка, а само от психо-патологическа. Не искам да ги коментирам, защото самото говорене за Сидеров ме омерзява. Смятам, че той наистина трябва да бъде игнориран на фона на очевидната липса на желание да бъде изолиран и хоспитализиран„, казва социалният антрополог Харалан Александров. Според него обаче не бива лидерът на „Атака“ да бъде причисляван към психично болните: „Не е хубаво да му излиза име на луд. Вероятно става дума за личностно разстройство, но за това трябва да се произнесат психиатри. Струва си да се коментира единствено национализмът в България и това, което го прави възможен, а не личността на Сидеров.“