Изводите:
1. За българските правителства е много по – изгодно да ни държат в криза и бедност, тъй като това пропъжда все повече българи да работят навън от страната и да си изпращат парите в България.
2. Чрез бедността, пропъждайки възможно повече граждани извън страната, българските правителства се хвалят, че са намалили безработицата, но без да са създали работни места чрез икономически субекти. Ако, обаче, се върнат работещите извън страната безработицата в БГ ще удари 50%
3. Никога няма да чуете български политик да казва, че българският бюджет в голямата си част НЕ се пълни от „всеотдайния“ труд на българските управления, а от този на пропъдените от тяхната некадърност български граждани.
4. Ако работещите в чужбина продължават да изпращат парите си в България никога няма да накараме политиците си да работят за българската икономика и да направят поне минимален опит за повишаване на жизнения стандарт на българите. И понеже това е невъзможно, защото работещите зад граница не могат да изоставят своите близки да тънат в мизерия и глад, а на европейците много им харесва да използват ниско платеният ни труд България ще продължава да е държавата с най – ниския жизнен стандарт, с най – бедните си граждани в целия ЕС и извън него.
5. Решението: Всички българи да се изнесат извън страната и да оставим калпавите си политици с пръст в уста? Не, и това е невъзможно, просто трябва да си сменим политиците и никой от онези, които са ни управлявали до сега и миришат на посттотаритарен мухъл не трябва да припарва до власт и управление. Ред е на младите!
И макар, че натамъненият казус с бюлетините беше осъществен с цел да бъде нарушено мълчанието в предизборния ден и това да бъде употребено за касиране на изборните резултати, ако не ги устройват, може би наистина тези избори трябва да бъдат касирани и на поправителния най – накрая да оставим политиците с пръст в уста