You dont have javascript enabled! Please download Google Chrome!

България след шест години Борисов

България след шест години Борисов България след шест години Борисов

България след шест години Борисов.

Равносметката от 6-те години управление на Борисов е отрезвяваща: българите вярват повече на Брюксел, отколкото на собствените си политици.

В България често ще чуете хората да казват: “Да си внесем политици отвън, а нашите да изпратим в чужбина“. Макар да звучат като шега, тези думи изразяват съвсем ясно дълбокото недоверие, което българите изпитват към своите политици. И още нещо много показателно: като цяло българите се доверяват повече на европейските институции, отколкото на собствения си политически елит. Така започва анализът на германския журналист Франк Щир, който отдавна следи процеситге в България.

Думи, а дела?

Когато през лятото на 2009 година започваше първия си управленски мандат, Борисов обяви битката срещу корупцията и организираната престъпност за свой главен приоритет. После в продължение на седмици министрите му бомбардираха обществеността със скандални разкрития за своите предшественици. От това обаче не произтече нищо – обвиненията така и не стигнаха до съда. След шест години във властта равносметката от управлението на бореца против корупцията Борисов е отрезвяваща, гласи оценката на Щир.

По-нататък авторът припомня лошото позициониране на България в актуалната класация на “Трансперънси интернешънъл“: в т.нар. Индекс за възприятие на корупцията България събира 41 пункта от 100 възможни, нареждайки се на 75 място – наравно със страни като Тунис, Кувейт и Турция.

Франк Щир се позовава и на още един документ: последния, 16-и поред доклад на ЕК за напредъка на България в реформирането на съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Този доклад не се различава много от предишните – Брюксел все така мъмри България, че няма осъдени за корупция представители на властта, посочва Щир. И добавя, че мониторинговият доклад на Брюксел, превърнал се в един вид ритуал, така и не успя да допринесе за съществено подобряване на българското правосъдие. Затова пък все повече български политици от различни бои настояват за край на мониторинговия механизъм, определяйки го като дискриминационен спрямо България. В същото време допитване на Евробарометър сочи, че 72 процента от българските граждани са за запазване на мониторинга: 57 на сто от анкетираните смятат, че докладите допринасят за реформирането на съдебната система, 53 процента са на мнение, че мониторингът оказва положително въздействие върху борбата срещу организираната престъпност, а 50 процента посочват, че докладите на ЕК спомагат за по-ефективна борба срещу корупцията.

Проблемът с медиите

В актуалния си доклад за напредъка на България ЕК за пръв път критикува и българските медии. Според ЕК, българските медии се отличават “често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти”. А това оказва отрицателно влияние върху обществения дебат за реформите, се казва в документа. В тази връзка Франк Щир припомня, че в класацията на “Репортери без граници” за медийната свобода България е на последно място в целия ЕС. При управлението на Борисов страната успя да се срине от 59-о място през 2008 до 113-о в актуалната класация, посочва Щир в края на анализа си.

About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.

error: Alert: Съдържанието е защитено !!