Българите с най-много собствени жилища в ЕС

Българите с най-много собствени жилища в ЕС stethoscope lying on keyboard of a laptop

Повече от половината от населението на ЕС на всяка държава-членка обитава собствени жилища, сочи анализ на Евростат за типа и статута на жилищата в ЕС.
Най-значителен дял на собственици на жилища, които не са обременени от ипотека или заем, е отбелязан в Румъния – 97 на сто и България – 95 на сто.

В тези две страни е и най-нисък процентът на хората, които обитават жилище под наем – между 2 и 3 на сто.   Най-много хора живеят на свободен наем в Швейцария – около 56 на сто от населението, като делът на наемателите значително надхвърля дела на собствениците на жилища.

Други страни, където значителен процент на хората живеят на свободен наем, е отбелязан в Германия /около 30 на сто/, Дания, Холандия и Швеция /по около 25 на сто/.

Също в Швеция около 66 на сто от хората обитават жилища с ипотека или заем. Така е и с хората в Норвегия и Исландия /около 63 на сто/, Холандия /60 на сто/, Дания /52 на сто/ и др. Швеция, Швейцария, Норвегия и Холандия са и страните от ЕС с най-нисък дял на хората, обитаващи собствено жилище без тежести на ипотека или заем – между 5 и 10 на сто.

Около 40 на сто от населението на ЕС обитава апартаменти, малко над една трета /35 на сто/ живее в еднофамилни къщи и 25 на сто обитава двуфамилни къщи, сочи европейската статистика.  Делът на хората, които обитават апартаменти е най-висок в Испания, Латвия и Естония – по около 65 на сто.

За България процентът е около 47 на сто, като българите са притежавали над 2,5 милиона жилища в градовете и близо 1,3 милиона жилища в селата.

Най-много хората обитават еднофамилни къщи в Хърватия – 71 на сто, Словения – 66 на сто, Унгария – 64 на сто, Румъния и Дания – по около 60 на сто.

Въпреки че в България и Румъния е отбелязан най-висок процент в притежаването на собствени жилища – хората в тези две страни са далече от качеството на жилищните условия по броя на стаите в жилището и хората, които го обитават.   Жилищната пренаселеност е най-висока сред населението в Румъния /54 на сто/, България, Полша и Унгария – по 47 на сто.

Най-ниски нива на пренаселеност в жилището се наблюдават в Холандия /1,7 на сто/ и Белгия /2,2 на сто/ при среден показател за ЕС – 17 на сто.  

По друг показател за качеството на жилището – наличието на елементарни санитарни условия – около 38 на сто от румънците и 25 на сто от българите не притежават вътрешна тоалетна в жилището при среден показател за ЕС от 3 на сто.

Освен това 36 на сто от румънците и 15 на сто от българите не притежават в жилището си вана или душ. В Испания, Холандия, Швеция и Великобритания подобни жилищни проблеми практически са сведени до нулата.   Криминално посегателство, кражби или вандализъм срещу жилището са били възприемани като проблем средно от 14 на сто от европейците.

За България този показател е 27 на сто, Великобритания и Гърция – по 20 на сто, Холандия – 18 на сто, Румъния – 16 на сто.   Най-висок риск от загубване на жилището поради изпадане в бедност е отбелязан в Румъния – 53 на сто от населението, Унгария – 40 на сто, България и Латвия – по 35 на сто. Риск от изгубване на жилището поради бедност практически липсва в Швейцария, Холандия, Норвегия, Ирландия и Исландия.

Share this...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
About Другата гледна точка

Не е страшно да си луд, страшното е ако го осъзнаваш. Думите могат да бъдат опасни. През повечето време предпочитаме да говорим кратко и с недомлъвки. Пропускаме много – има заличени места в езиковото ни общуване. Може би приемаме, че празнините ще бъдат запълнени от слушателя или че пропуснатото не е съществено. Вероятно не се замисляме, но и в двата случая има голяма разлика между това, което мислим, че сме казали и това, което слушателят мисли, че сме имали предвид, и това, което в крайна сметка е разбрал.